Читать «Името на розата» онлайн - страница 357

186

„Всяко животно е тъжно след съвкупление.“

187

Притчи Соломонови — книга от старозаветния дял на Библията; представлява сборник от житейски и религиозни мъдрости.

188

„Никога нищо не следва само от два частни случая.“

189

„Или веднъж, или втори път, изобщо трябва да има нещо средно.“

190

Пребендарии — заселници в църковни и манастирски владения.

191

„Наистина правят смъртен грях, когато прегрешават със светско лице, по-голям смъртен грях вършат, когато съгрешават с духовник, зачислен в светите ордени, а най-голям е грехът, когато е с религиозно чист човек.“

192

„Господи, помилуй!“

193

Както е казал свети Павел — има се предвид написаното за взаимоотношенията на жената и мъжа в Посланието на апостол Павел до църквата в Ефес.

194

„Актовете на чувствената страст, доколкото са придружени от телесна промяна, се наричат страдания, а не актове на наслаждение…“

195

„Страстта се насочва, за да се достигне до възможно реалното, и да има там край на чувствеността.“

196

„Любовта прави така, че самите неща, които се обичат, по някакъв начин се обединяват за обичащия и любовта е по-скоро познавателна, отколкото познание.“

197

„Начало на борба (домогване)“.

198

„Общо притежание в любовта“, за която говори Дионисий в „Божествени песни“.

199

„Поради голямата любов, която Бог има към всичко съществуващо“.

200

„Овца“ от „отнемане“.

201

„Куче“ от „лай“.

202

Цар Гараманте — може би авторът е искал да каже „царят на гарамантите“, които са африканско племе, населявало областта Фазания (днес провинция Фезан, Югозападна Либия). За тях говори още Херодот, а през 19 г. н.е. римският пълководец Корнелий Балб завзел главния им град Гераму (днес Джерма).

203

Язон — предводител на аргонавтите, тръгнали на далечно плаване до Колхида (на източния бряг на Черно море) за Златното руно.

204

Цар Лизимах (361–281 г. пр.н.е.) — пълководец на Александър Велики, управлявал след неговата смърт провинция Тракия. По-късно се обявил за цар и завзел Мала Азия и Македония. Според исторически данни е загинал на бойното поле.

205

„Свежест“ и „девица“.

206

Винценций (Венсан) от Бове (XII в.) — учен доминиканец. Автор на най-голямата енциклопедична компилация от Средновековието.

207

Цар Мидас — митичен цар на Фригия (Мала Азия), прочут с огромните си богатства. Имал способността да превръща в злато всичко, до което се докосне. Според легендата Аполон му поставил магарешки уши, защото при музикалното състезание между Аполон и Пан некомпетентно оспорил наградата, присъдена на Аполон.

208

„Царска корона от ръката на Бога.“ „Диадема на империята от ръката на Петър.“

209

„Свещени такси за покаяние“.

210

„История на ангелите“, „За построяването на храма“, „За скинията“ (първичен еврейски храм), „За времената и изчисленията, и хрониката, и кръга на Дионисий“, „За правописа“, „За видовете мерки“, „Житието на свети Гутберт“, „Метричното изкуство“ от Беда Достопочтени (637–735) — английски монах, църковен историк. Постъпил на осемгодишна възраст в манастир, където преживял девет десетилетия. Писал коментари върху библейски книги, проповеди, жития, епиграми, трудове по хронология и граматика. Съчинението му „История на ангелите“ е единственият извор за древната история на Англия до 731 г.