Читать «Името на розата» онлайн - страница 362

278

Албигойци — еретици дуалисти в Южна Франция през XII-XIII в., от град Алби, един от главните центрове на ереста; известни са и с името катари. В религиозното и социалното си учение ереста е тясно свързана с богомилството и павликянството.

279

Ликург — митичен законодател на Спарта. Приписва му се създаването на най-старите закони (около 820 г. пр.н.е.).

280

„Беше направил език от цялото тяло.“

281

„Помилвай ме“ — означение на петдесетия псалом по началните му думи.

282

Фаларис (VII в. пр.н.е.) — тиранин на Агригент, град на остров Сицилия; славел се с неимоверната си жестокост. За него разказвали, че в нагорещен меден бик изпичал противниците си.

283

„След като се е изкачил по стълбата, той трябва веднага да я бутне“.

284

„Не в смута, не в смута е Господ“ (по Трета книга на царете, 19, II).

285

„Къде е сега Вавилонската слава?“

286

Танцът на Макабре — вид средновековни алегорични драми и процесии, в които главно действащо лице била смъртта. Етимологията е неясна: едни свързват името със седемте братя Макавеи (еврейски национални герои, загинали за свободата и независимостта на отечеството си през II в. пр.н.е.), а други — с възможно име на френски художник, нарисувал за пръв път картина с танца на смъртта.

287

„О, колко е целебно, колко е мило и приятно да седиш в усамотение и да мълчиш, и да разговаряш с Бога.“

288

„Някогашната роза остана само в името; ние запазваме само името.“