Читать «Името на розата» онлайн - страница 358

211

„За реторичното сходство“, „Различаване на реторичните въпроси“.

212

По-известни от тях са: Присциан (V-VI в.) — римски граматик, преподавал латински език в Константинопол. Запазена е негова латинска граматика, която е най-пълната известна граматика на този език. Елий Донат (IV в.) — известен римски граматик и оратор. Неговата латинска граматика била основното пособие за изучаване на този език през Средновековието. Писал и коментари върху съчиненията на римските поети Теренций и Вергилий. Викториан (IV в.) — римски оратор, родом от Северна Африка. В съчинението си „Граматическо изкуство“ се занимава обстойно с въпросите на метриката в поезията.

213

„Това пенещо се море обикаля космополитни брегове, блъска земните брегове с речни вълни, връхлита върху скалистите птичи гнезда с огромни водни маси, смесва с бичуващия водовъртеж от дълбините едрите пясъци и разпръсва пяната в неравни вълни и често бушува от силните напори на вятъра“ (откъс от „Западни песни“.)

214

Алдхелм от Малсбъри (639–709) — бенедиктински монах, по-късно епископ. Бил известен с поезията си, писана на староанглийски и латински език.

215

„Поначало най-силен от всички поеми за знатни хора е панегирикът и с особена отеческа привилегия разпространява под небето поемите за Твореца…“

216

„Ignis (огън), coquihabin (от coquo, варя), ardor (плам), calax (от calor, топлина), fragon (от fragor, пращене), rusin (от rubor, червенина), fumaton (от furno, димя), ustrax (от иго, изгарям), vitius от vita, понеже съживява със своята топлина почти мъртви крайници), siluleus (от silex, понеже изскача от камъка и нямаше да е правилно да се казва silex, ако от камъка не изскачаше искра), aeneon (от бог Еней, който се вселява в него; както се смята, огънят е изпълнен с еманации на бог Еней)“.

217

Публий Теренций Афер (190–159 г. пр.н.е.) — римски комически поет, роден в Картаген. Пише на изискания език на римската аристокрация, чиито представители осмива в комедиите си.

218

Щастливите острови — древното име на Канарските острови, което се среща у някои древноримски писатели. Названието идва вероятно от гръцката митология, където Елисейските полета или Островите на блажените са мястото, на което отиват избрани люде след смъртта си.

219

„Началото на ада“. Някои наричат земния рай начало на ада.

220

Астурийско кралство — областта Астурия в Северна Испания се противопоставила на арабските нашественици и се обособила в кралство (718 г.), което в следващите векове се разраснало, а в 1230 г. се обединило с Кастилия. Това способствало за развитието на самостойна култура.

221

„Тук са лъвовете“. Героят свързва понятията Африка, лъвове, Юг.

222

Авицена (латинизирано име на Абу Али ибн Сина, 980–1037) — средноазиатски философ, естественик, математик, лекар, поет и музикант. Книгата му „Медицински канон“ е преведена през XII в. на латински език и се разпространява в Западна Европа.