Читать «Името на розата» онлайн - страница 355

144

„За очите“.

145

„За звездните лъчи“. Абу Юсуф ибн Исхакал Кинди (IX в.) — арабски мислител и учен, автор на трудове по география, астрономия, оптика, метеорология, медицина, психология, музика.

146

„За дивите зверове“.

147

„Книга за различните видове чудовища“.

148

„Да отдъхнат от своите дела“.

149

„(Книга на) Квинт Серен за лекарствата“, „Явления“, „Книга на Езоп за природата на животните“, „Книга на Йероним Етик за космографията“, „Три книги, които епископ Аркулф с поддръжката на Адамнан посочил, че трябва да се напишат за Светите отвъдморски места“, „Книга на Квинт Юлий Хиларион за произхода на света“, „Книга на Солин Полихистор за положението на земното кълбо и за чудесата“, „Алмагест“…

150

Куканя — във фолклора на западноевропейските народи приказна страна на изобилието, където хората пият и ядат до насита.

151

Валденси — еретици от XII в., появили се във Франция като реакция срещу католицизма. По-късно се присъединяват към протестантската реформация.

152

Катари — еретическо движение, разпространило се от XI до XIII в. в Западна Европа. Учението му било дуалистично, повлияно от богомилството и други източни ереси.

153

Хумилиати — еретическо движение за покаяние, прераснало по-късно (от 1201 г.) в религиозен орден. Името идва от дрехите, които носели от сива или изобщо небоядисана вълна (лат. humilis — прост, небоядисан).

154

Петър Пустинника (XII в.) — френски духовник, проповядвал в подкрепа на Първия кръстоносен поход и успял да увлече над 50 хиляди селяни в похода.

155

Луи Свети — френският крал Луи IX (1219–1270). По негово време Франция станала най-могъщата държава в Европа. Ръководи Седмия и Осмия кръстоносен поход. Умира при една епидемия в Тунис.

156

Уолтър Мап (1140–1209) — английски писател сатирик. В сатиричните му творби се съдържат ценни сведения за тогавашния културен и религиозен живот; те са най-важният извор на зараждането на валденската ерес.

157

„Защото това, което се надува от светска недодяланост, няма ефект_,__освен ако е случайно… Но известни разумни дела се подкрепват със закона и успешно се насочват към заслужен край.“_

158

Флорентинеца — става дума за италианския поет Данте Алигиери (1265–1321), родом от Флоренция. Смята се за един от основоположниците на съвременния италиански език.

159

„Едно“ и „като че ли“.

160

„Практически указания към службата на Инквизицията на еретическата поквара“.

161

Пиер от Марикур (XIII в.) — френски философ, учител на Френсис Бейкън; поставил основите на магнетизма и на експерименталния метод.

162

„Този камък носи в себе си подобието на небето.“

163

Авероес (Ибн Рушд, 1126–1198) — арабски философ и естествоизпитател, роден в Кордова, Испания, основател на френското течение авероизъм, разпространено в Западна Европа през Възраждането.

164

„Наистина всички чертежи се представят чрез линии, ъгли и фигури като изпълнение на естествените неща. Защото другояче е невъзможно да се разбере нещо от тях.“

165

„Третия от коня…“

166

Гаспар, Мелхиор, Маркизар — преиначени имената на тримата влъхви.

167

Свети Доминик (1170–1221) — испански духовник, основател на Доминиканския орден (1216) като общество от проповедници и изповедници.