Читать «Отдаването» онлайн - страница 5

— Защо? — Виктория присви очите си. — Нека бъдем откровени. Аз бях твърде любопитна да разбера какъв е всъщност този карнавал, и бях много щастлива, когато Линдууд реши да дойде с нас. При това той сам помоли да ни придружи.

— За какво сте любопитна?

— Не смятам, че причините са толкова сериозни.

— Изглежда, пред нас изниква един внезапен проблем.

— Не виждам никакъв проблем, освен да се отърва от вас — добави тихо Виктория. Инстинктът й говореше, че трябва да избяга при първа възможност, но по всичко личеше, че тя никога не би имала тази възможност. Всичко вървеше като че ли по предварително изработен план, пуснат в действие, и върху който тя нямаше никакъв контрол.

— Трябва да обсъдим детайлите на вечерното приключение, не мислите ли?

— Детайлите са вече уточнени, благодаря ви — каза тя, но никак не й харесваше положението на безпомощност, в което бе изпаднала.

— Моля да ме разберете. Може би в мен заговори любопитството на бившия войник, но бих искал да знам какво точно е предвидено за тази вечер. Бихте ли били така добра да ми изредите събитията от вашата програма, за да имам по-ясна представа? — искрено се примоли Стоунвейл.

— Не виждам защо трябва да го правя, тъй като не съм ви канила.

— Но аз просто желая да ви придружа, мис Хънтингтън. Не само Линдууд би бил благодарен на моята помощ тази вечер, но и вие самата, защото ще имате още един допълнителен придружител, който ще бъде винаги до вас. Тълпата може да бъде твърде буйна и примитивна тази нощ.

— Аз не съм свързана ни най-малко с грубите тълпи, а именно това ще направи нашето приключение по-вълнуващо.

— Тогава аз съм сигурен, че ще ми бъдете благодарна поне за това, че ще запазя мълчание за тази вечер. Бихте ли ме представили довечера на вашата леля?

Виктория хвърли един изучаващ поглед и моментално отговори:

— Изглежда, не само лорд Линдууд е бил изнуден, а и на мен ми е писано да бъда жертва.

— Вие ме ранихте, мис Хънтингтън.

— Не смятам, че това е фатално, а и аз се отървах от един от проблемите си.

— Настоявам да гледате на мен като на разрешение, а не като на проблем — Стоунвейл едва се усмихна, но това не затъмни сенките в очите му. — Аз моля да бъда до вас само като придружител, когато тръгнете по опасните улици на града. Честно казано, аз се старая да разтоваря хазартната си страст.

— И ако не ви приема за придружител, вие ще кажете на леля ми за тазвечерните планове, така ли?

— За мен ще бъде безкрайно неприятно да съобщя на майката на мис Линдууд или на вашата леля за плановете ви за тази вечер, но едно нещо не бих казал никога — темата на нашия разговор.

Виктория го погледна и каза:

— Знаех си. Това е изнудване.

— В течение на разговора ни се изясни, че е изнудване, макар и това да е лоша дума.

„Зестрогонец. Това е единственото обяснение“ — помисли си Виктория. Досега не беше срещала толкова спокоен, същевременно смел и агресивен мъж. При това бе необикновено изискан. Но Виктория се доверяваше на своите инстинкти. Привлечена от твърдия му сив поглед, за момент тя си затвори очите. Когато стана и си тръгна от игралната зала, графът я последва.