Читать «Отдаването» онлайн
Джейн Ан Кренц
Annotation
Това е една прекрасна история за необикновено ухажване и вълнуващи среднощни приключения, която се разиграва в ослепителните салони на лондонското висше общество и в едно далечно прокълнато имение. Една история за тайни срещи, водещи единствено към любовта.
Виктория Хънгтинтън смята себе си за много опитна в отблъскването на авантюристи и зестрогонци, докато не попада на Лукас Колбрук, загадъчния и вълнуващ млад граф на Стоунвейл. И когато той я хваща здраво в примките на диви и безразсъдни среднощни лудории и лунни разходки с коне, тя открива, че е безсилна да се съпротивлява. Но да участва в приключенията задно със Стоунвейл, се оказва много по-опасно, отколкото Виктория би могла да си представи. Защото привлекателният граф ще използва всяка нейна слабост, за да я спечели и в крайна сметка да се ожени за нея. И не след дълго дамата с кехлибарените очи се озовава в едно запустяло имение в дълбоката английска провинция, където истинската причина за прибързаната й сватба излиза наяве и където призраците от тъмното й минало се съюзяваш, за да застрашат нейния живот, честта й и единствения мъж, когото обича.
Джейн Ан Кренц
ПРОЛОГ
ГЛАВА 1
ГЛАВА 2
ГЛАВА 3
ГЛАВА 4
ГЛАВА 5
ГЛАВА 6
ГЛАВА 7
ГЛАВА 8
ГЛАВА 9
ГЛАВА 10
ГЛАВА 11
ГЛАВА 12
ГЛАВА 13
ГЛАВА 14
ГЛАВА 15
ГЛАВА 16
ГЛАВА 17
ГЛАВА 18
ГЛАВА 19
ГЛАВА 20
ЕПИЛОГ
info
Джейн Ан Кренц
Отдаването
ПРОЛОГ
Часовникът в хола удари полунощ. Това беше смразяващ звън. Красивата, старомодна, ужасно тежка рокля не й стоеше добре, понеже беше скроена за друга жена, и спъваше нейното безумно тичане по коридора. Тънката вълнена тъкан се заплиташе в краката й, заплашвайки да се смъкне при всяка отчаяна стъпка. Тя повдигна краищата на роклята високо, почти до колената, и хвърли един поглед през рамо.
Той се приближаваше към нея, преследвайки я като хрътка, полудяла от кървава страст, гонеща елен по степта.
Неговото лице, някога демонично красиво, довело една невинна, доверчива жена първо до брак, а после до гибел, сега бе маска на ужас и убийствено горяща ярост.
С обезумели и изцъклени очи, с разрошена коса, той я дебнеше с нож в ръката, който скоро щеше да се забие в гърлото й.
— Проклета кучка! — отекна неговият яростен вик надолу по стълбите за хола. Светлината на една мъждукаща свещ осветяваше страшното острие в ръката му. — Ти си мъртва! Защо не ме оставиш на мира? Заклевам се, че ще те изпратя обратно в ада, където ти е мястото, и този път ще го направя наистина. Чуй ме, проклет призрако! Този път наистина ще го направя!
Тя искаше да изкрещи, но не можеше. Единственото, което беше по силите й, бе да тича.
— Аз ще гледам как кръвта ти се стича по пръстите ми, докато пукнеш! — крещеше той, приближавайки я все по-близо. — Този път наистина ще умреш, мръсна кучко! Ти ми причини достатъчно болка!
Ужасът тичаше по петите й, а тя бе едва в подножието на стълбището. Поемайки си въздух, вдигна още по-високо краищата на роклята си и се затича по стълбите, придържайки се с една ръка за перилата, за да не падне. Щеше да бъде горчива ирония на съдбата да умре с пречупен врат, вместо с прерязано гърло. Той беше много близо, много, много близо. Тя чувстваше, че може и да не се спаси. Този път отиде много далеч, поемайки твърде голям риск. Игра ролята на дух и сега бе много вероятно да се превърне в такъв. Той щеше да се хвърли върху нея, преди да е достигнала последното стъпало.
