Читать «Отдаването» онлайн - страница 7

Стоунвейл й бе представен от Джесика Атертън, а това не бе маловажно. Всички знаеха лейди Атертън като образец на добро поведение. Стройна, чернокоса, със сини очи, виконтесата не бе просто млада, изтънчена и мила. Тя бе и скромна, грациозна, изключително внимателна и педант на благоприличието. Никога не би представила на своите гостенки развратник или зестрогонец.

— Вики, търсих те навсякъде — Анабела Линдууд се забърза към нея. Държеше ветрилото си разтворено и го използваше за прикритие на устните си, като говореше шепнешком. — Наистина ли си играла на карти със Стоунвейл? Ах, ти, немирнице! Кой спечели?

— Аз — въздъхна Виктория.

— Той каза ли ти, че Берти го е поканил с нас тази вечер? Бях вбесена, но Берти успя да ме убеди, че за нас ще бъде по-добре да имаме още един придружител.

— И на мен ми беше дадено да разбера.

— О, скъпа, ти си ядосана! Съжалявам много, Вики, но бях безпомощна! Берти обеща, че нищо няма да казва за нашите планове, но явно Стоунвейл го е разпитвал настоятелно.

— Да, мога да си представя. Предполагам, че Берти е бил стискан за гърлото, докато каже истината. Жалко, че твоят брат не може да си държи устата затворена, но не се плаши, Бела. Аз съм сигурна, че ще се веселим с пълна сила.

Небесносините очи на Анабела светнаха с видимо облекчение. Русите й къдрици подскочиха закачливо, когато тя разтърси глава и се усмихна. Фигурата й беше доста закръглена, но въпреки това имаше много ухажори. Тя скоро бе навършила 21 години и бе доверила на Виктория, че е била задължена да приеме едно от многото предложения, които бе получила през този сезон. Анабела късно се сети за венчило поради ранната смърт на своя баща, но все пак бе достатъчно популярна, когато се представи в Лондон.

— Какво знаеш за него, Бела? — попита тихо Виктория.

— Кой? Стоунвейл? Честно казано, съвсем малко, но Берти казва, че е уважаван в клубовете. Той скоро получил титлата. Предишният граф му бил далечен роднина — чичо или нещо такова. Берти спомена за имение в Йоркшир.

— Каза ли ти Берти още нещо за него?

— Чакай да помисля. Според Берти фамилията била почти изчезнала и щяла да изчезне напълно, когато Лукас Колбрук бил тежко ранен на полуострова преди година.

Виктория почувства странно стягане в стомаха — накуцването.

— Това бил краят на неговата кариера във войската, която завършила безславно до момента, в който получил наследството. Сега негово задължение е титлата и имението, естествено.

— Разбира се — Виктория не искаше да задава следващия въпрос, но не устоя. — Как се е случило?

— Осакатяването на крака ли? Не знам подробности. Берти казва, че Стоунвейл никога не говори за това. Но според брат ми Уелингтън споменава графа няколко пъти в съобщенията си. Говори се, че по време на битката, както бил ранен, Стоунвейл успял да се задържи на седлото и да поведе своите войници в атака, преди да припадне и да бъде оставен да умре на бойното поле.