Читать «Отдаването» онлайн - страница 2

Най-после намери доказателството, което търсеше. В яростта си той направи признание. Ако тя остане жива, ще има правда за бедната й майка. Но ставаше все по-очевидно, че това разследване ще й коства живота.

Скоро щеше да усети ръце му върху себе си, сграбчвайки я в някаква отвратителна пародия на интимна прегръдка. Така, както я бе плашил, когато беше по-млада.

След това щеше да усети ножа.

Ножът!

Мили боже, ножът!

Тя бе преполовила стълбите, когато грозният вик на преследвача й разгони сенките. Погледна назад и с ужас осъзна, че за нея до края на живота й полунощ щеше да означава кошмар.

ГЛАВА 1

Виктория Клеър Хънтингтън знаеше кога бе ухажвана. Тя беше достатъчно зряла за своите 24 години, за да разпознава изтънчените зестрогонци. Наследничките, преди всичко, играеха почтено. Фактът, че е все още сама и господарка на своето собствено огромно наследство, доказваше способността й да избягва лъскавите, измамни авантюристи, които се появяваха в живота й. Виктория отдавна беше решила никога да не става жертва на техния притегателен или необикновен чар. Но Лукас Мелъри Колбрук, новият граф Стоунвейл, беше различен. Той можеше да играе много добре ролята на ухажор. При това у него нямаше нищо примамливо, но сред ярките, безлични птици, този мъж беше като ястреб.

Виктория бе започнала да се чуди дали именно тези качества, които трябваше да я държат нащрек — силата и огромната воля на Стоунвейл — не я бяха привлекли към него. Нямаше защо да отрича — тя беше очарована от този мъж още преди да измине и час от запознанството им. Това привличане я обезпокои. В действителност, то бе твърде опасно.

— Страхувам се, че пак спечелих, милорд — каза Виктория, свали облечената си в елегантна ръкавица ръка и подреди ветрилообразно картите върху зелената филцова маса. После дари с ослепителна усмивка противника си.

— Моите поздравления, мис Хънтингтън. Късметът ви наистина работи тази вечер.

Стоунвейл, чиито сиви очи напомняха на Виктория за витаещи посред нощ призраци, не изглеждаше ни най-малко огорчен от тази загуба. Имаше по-скоро вид на доволен човек, чийто внимателно подготвен план току-що се бе осъществил. Същевременно излъчваше и чувство на хладна неприязън.

— Да, тази вечер щастието наистина ми се усмихна — промълви Виктория. — Някой може дори да заподозре, че има нещо нередно.

— Не бих и помислил за такава възможност. Не мога да ви позволя да поставяте под съмнение честта си, мис Хънтингтън.

— Много мило от ваша страна, милорд, но тук не става въпрос за моята чест. Уверявам ви, съвсем сигурна съм, че играх почтено.

Дъхът й секна, защото знаеше, че с тази забележка стъпва на несигурна почва. В действителност, думите й прозвучаха като обвинение към графа, че е играл с белязани карти, за да осигури победата й.