Читать «Дар от злато» онлайн - страница 158

Джонас пристъпи малко по-напред.

— Не бързайте толкова, сър. Знам, че след събитията от снощи картината ви се струва още по-привлекателна, но ще трябва да почакате. Сега мис Еймс ръководи търга.

— Какво, по дяволите, става тук? — възмути се една по-възрастна жена. — Аз дошла да върша бизнес тук, а не да участвам в театър. Вдигам цената на мистър Росендър с още хиляда долара.

Верити обърна очи към нея.

— Можете да запазите парите си. Картината вече не се продава.

От всички страни последваха учудени въздишки. Тя не им обърна внимание, взе едно малко ножче от масата с инструменти и тръгна към картината.

— Хей, какво, по дяволите, мислите, че правите?

— Джонас, успокой господата.

— Съжалявам, приятели, но аз работя за тази дама. Ако имате възражения, обръщайте се към мен.

Други протести не последваха.

— Кейтлин, нали повече нямаш нужда от тази картина?

— Защо, какво мислиш да правиш с нея?

— Ще я махна от живота ти. Завинаги.

Верити замахна и направи широка рязка на платното. Чуха се няколко ужасени вика, но никой не се осмели да й „попречи“. Хубаво е да имаш някого като Джонас под ръка. Когато от „Кръвожадност“ бяха останали само купчина цветни ивици плат, тя се обърна към Тави.

— Изгори ги, нека нищо не остане.

Тави кимна мълчаливо, събра набързо остатъците от картината и излезе от ателието. Мъжът на име Росендър изглеждаше бесен.

— По дяволите! По дяволите, вие сте луда! Току-що унищожихте цяло състояние. Аз ще ви…

— Достатъчно, приятелю — укроти го Джонас, заставайки на пътя му.

— Искам да знаете, че това няма да е последната картина на Кейтлин Евинджър, нали така, Кейт? Миналото е вече зад теб. Сега можеш да изживееш своето настояще и бъдеще.

Изпънатото от напрежение лице на Кейтлин започна бавно да се отпуска. В очите й се появи влага. Верити пристъпи напред, прегърна я и също заплака. Тави безшумно се бе приближила и я докосна леко по рамото.

— Благодаря ти, Верити. Мисля, че всичко вече ще е наред.

— Търгът завърши — обяви Джонас. — Време е за тръгване.

Никой не се опита да му възрази.

Три дни по-късно Верити излезе от кухнята и тръгна да търси Джонас.

Той и Емерсън седяха пред бунгалото и преглеждаха местната преса. Никой не вдигна очи към нея, макар че чуха стъпките й.

— Е, добре, какво виждам тук? Да не би да сте се пенсионирали вече? Знаете, че имам достатъчно работа и за двама ви. Татко, ти ми обеща още миналата седмица, че ще почистиш фризера. Какво стана, да не измръзнеш ли се страхуваш? А ти, Джонас? Защо се измъкна, когато трябваше да изчистим шкафовете?

— Забравих.

— Не ме занасяй. За писмата до музеите също ли забрави?

— Ще ги напиша тези дни, защо да бързам. Имам толкова добра работа, защо да я напускам заради някакви си музеи.

— Но консултантската работа е твоя специалност и е много добре заплатена.

— Сега моята специалност е миенето на чинии, а парите, които получавам, са ми напълно достатъчно.

— Не ставай смешен.

Това беше първият им спор, откакто се бяха върнали от къщата на Кейтлин Евинджър. Отношенията им бяха много обтегнати и дълбоко в сърцето си Верити знаеше, че тя е причината. Но какво можеше да направи? Искаше да разбере какво ще се случи с тях двамата. Какви са плановете на Джонас. Щеше ли да си тръгне толкова неочаквано, както бе и пристигнал.