Читать «Дар от злато» онлайн - страница 156

— Както винаги си права. Нямаше да се справя без теб. Спаси ми задника и съм ти задължен за това.

— Не си ми задължен изобщо. Трябваше да се погрижа за задника ти, защото ти в този момент спасяваше моя.

— Ами, щом сме спасили толкова важни части от нашата анатомия, мисля, че трябва да го отпразнуваме по съответен начин.

— Но ръката ти още не…

— Нямах намерение да натоварвам ръката си. Верити усети нарастващата му мъжественост да докосва бедрото й.

— Не още, Джонас. Искам да поговорим още малко.

— За какво?

Пръстите му закачливо започнаха да докосват гърдите й.

— Какво щеше да се случи, ако тези сили в тунела се бяха оказали по-силни от теб?

— Но те не се оказаха, така че защо да говорим за това.

— Не можем просто така да пренебрегнем всичко, Джонас. Това е огромна мощ.

— Живял съм под заплахата да бъда погълнат от времето, повече от пет години и това ми е достатъчно. Сега се чувствам много по-силен и по-свободен.

— Как мислиш, може ли ти да си единственият човек на земята, притежаващ подобни способности.

— Едва ли е така. И други хора са били изследвани за психометрични способности във „Винсънт“. Но това изобщо не ме интересува. Искам да се любим.

— Това значи ли, че няма да ме наказваш, задето последвах Кинкейд?

— Хъм, сега съм в добро настроение, а и с тази болна ръка едва ли ще се справя. Какво ще кажеш да отложим наказанието за по-късно?

— Недей да се мърдаш от мястото си.

— Защо, какво си решила да правиш?

— Ще ти докажа, че ще свършим цялата работа.

— О кей, започвай, изгарям от желание да ми докажеш, че…

Пръстите й се плъзнаха под чаршафа и Джонас не успя да довърши думите си. Верити започна да обсипва с целувки широките му гърди. Докосваше с върха на езика си тъмните му зърна и продължаваше надолу към плоския му корем. Рижите й къдрици се разпиляха и покриха пениса му като ореол. Започна нежно да го масажира с длани, докато почувства, че е тръпнещ и максимално възбуден. Докосна го леко с върха на езика си, а после смело го пое с устни. Имаше приятен, леко солен мъжки вкус. Бедрата му се вдигаха и спускаха, безмълвно молейки се за повече от това удоволствие.

— Добре, скъпа, точно така. По-кротко със зъбите си… Ще ме отхапеш. Няма ли да спреш с това мъчение…

Верити го освободи с нежелание, застана на колене, разтвори бедрата си и му помогна с ръка да проникне във влажната й пулсираща плът.

— Как се справям досега?

— Не се тревожи, справяш се чудесно. Знаеш ли, трябва да те предложа за наградата „Най-страшна жена на годината“. А сега ми покажи колко ме желаеш.

И тя не го остави да чака, понасяйки се в бесен ритъм. Беше истинско удоволствие да чувства под себе си твърдите му мускули. Беше истинско удоволствие, че може да донесе такава наслада на този силен мъж. „Господи, аз го обичам, влюбена съм в него“ — помисли си тя, усещайки го да изживява оргазма си малко след нейния. Отпусна се тежко върху мокрите косъмчета на гръдния му кош. Отвори очи и погледът й попадна върху електронния часовник на нощното шкафче.