Читать «Дар от злато» онлайн - страница 155

Половин час по-късно откриха мотел, който все още беше отворен. Бяха толкова изтощени, че заспаха почти мигновено.

Верити се събуди първа и бавно отвори очи срещу нахлуващата от прозореца ярка светлина. Бурята беше отминала и изглеждаше, че всичко се връщаше към нормалното. Усети, че Джонас също се размърда и се надигна, за да види лицето му.

— Как е ръката ти?

— Боли ме, но ще живея. Имам нужда от ласки и грижи, докато се оправя.

— Джонас, Кинкейд беше много добър фехтовач, нали?

— Дяволски добър.

— И ти съзнателно подбра онова метално пипало, за да усвоиш уменията на предишния собственик?

— Бях отчаян, не можех да задържам повече Кинкейд, а и никой не идваше на помощ.

— Не успях да взема пистолета, беше паднал откъм тази страна на леглото, където се дуелирахте. Знам, че това беше единствената ти възможност, но пое огромен риск.

— Но ти беше с мен през цялото време. Макар че онова нещо се обви около ръката ми, аз не загубих връзка с реалността. Знаех кой съм, знаех, че срещу мен е Кинкейд, а не някой 400-годишен призрак.

— Може би желанието да оцелееш и победиш е било много по-силно от отдавна отминалите емоции. Все пак това е доста силен дразнител, който те е държал в настоящето. Да благодарим на Бога, че собственикът на рапирата е бил по-добър фехтовач от Кинкейд.

— „По-добър“ не е точната дума. Уменията ни бяха сравнително изравнени, но имаше и две съществени разлики.

— Кои бяха те?

— Първо, че стилът на фехтовката се е променил значително през последните 400 години. Собственикът на рапирата е бил обучен по съвсем друг начин, така че Кинкейд не знаеше моята тактика и трикове и аз не знаех неговите.

— Така, а втората разлика?

— И втората, по-важна разлика беше тази, че Кинкейд не бе участвал в истински дуел. Може да е тренирал в залите, да е пробождал онова чучело в офиса си, но никога не се е сражавал за живота си. Може би даже не е предполагал, че някога би могло да му се наложи. Все пак пистолетът е доста по-практичен.

— А мъжът от тунела сигурно е участвал в дуели.

— Да, и то на няколко пъти. Затова оръжието излъчваше и толкова силни вибрации.

— Ох, само като си помисля, тръпки ме побиват!

— Ами просто не мисли за това, а за нещо по-приятно. Аз си мислех колко по-силен и способен съм станал с твоето присъствие. Разбираш ли какво се случи снощи? Аз съзнателно хванах едно от тези пипала и не загубих връзка с реалността. Нямаше нищо общо със случая във „Винсънт“. Тогава бях някакъв ренесансов мъж на име Джовани и се биех срещу тълпа лаборанти — убийци. Мислех си, че сега…

— Само не ми казвай, че искаш да направиш някакви нови опити. Това не е игра, Джонас. Талантът ти е прекалено опасен за експерименти. Чувствах, че ако беше убил Кинкейд, щеше да се случи нещо ужасно. Щях да загубя контрол над пипалата и всички те щяха да се впият в теб. Какви щяха да са последиците, не искам да гадая.