Читать «Дар от злато» онлайн - страница 153

— Но те са само секретарки, Верити. Те градят неговия имидж. А и са твърде лесна плячка и не представляват интерес за него.

— Джонас е напълно прав. Още щом те видях, знаех, че ще разпалиш най-долните страсти у Кинкейд. Той е обсебен от манията да притежава нещо чисто и невинно.

— Но аз не съм невинна! — избухна Верити.

— Излишно е да спориш за това, защото…

— Аз не съм невинна, защо всички непрекъснато ми го повтарят?!

„До тук с моя ангел спасител — помисли си Джонас. — Отново се върна малката червенокоса господарка и на нея не й се харесва да я наричат невинна или девствена.“

— Верити, не се обиждай, но аз познавам твърде добре Кинкейд и знам какво значи за него чистота и невинност. Знам, че още щом те е видял в офиса си, се е заинтересувал от теб. Тази вечер, още щом ме поздрави, веднага попита: „Тук ли е мис Верити Еймс?“

— Не знаех това… — отвърна смутено Верити.

— Но да продължа нататък. Тръгнах за Сикуънс Спрингс, без да имам никакви конкретни планове. Исках да се срещна с Куоръл и да видя с какво се занимава в момента. Но тогава срещнах теб и ти свърза всички останали елементи.

— Искаш да кажеш, че Верити щеше да е причината, да вляза в двубой с Кинкейд?

— Да, това бе основната идея. Странно е, че и двамата бяхте привлечени от една и съща жена. Ти и Кинкейд бяхте пълна противоположност. Докато ти представяше положителните страни на мъжкия пол, то Кинкейд притежаваше най-мрачните му и тъмни бездни.

— Мисля, че това е игра на съдбата — и двамата да желаете Верити. Ти, Джонас, за да я защитиш, а Кинкейд, за да задоволи страстта си за насилие — каза замислено Тави.

— А какво щеше да стане, ако Кинкейд не ме харесваше?

— Щях да изчакам, да измисля нещо друго. Щях да се реша да действам само ако имах перфектен специалист, гарантиращ моето отмъщение.

— Е, щом като ме намери за добра, как точно щеше да ме използваш?

— Трябваше Джонас да открие Кинкейд в леглото ти. А това не изглеждаше толкова трудно да бъде постигнато. В твоята спалня, същата, в която бях измъчвана и изнасилена, има тайна врата, водеща към стаята на Кинкейд. Разбира се, той знаеше добре това. Бях сигурна, че няма да устои на изкушението да дойде при теб. Бях поставила алармено устройство и, щом то се задействаше, Тави трябваше да почука на твоята врата, Джонас, и да ти каже, че нещо не е наред с Верити.

— А моята роля каква щеше да е? Да лежа в леглото и да чакам Кинкейд с отворени обятия?

— Страхувам се да ти кажа, но ти нямаше да разбереш какво става. Щеше да си сънлива и да си помислиш, че това е Джонас. Дори и да се съпротивляваше, това само щеше да направи Кинкейд още по-агресивен и необуздан. На сутринта просто щеше да си затвориш устата, защото нямаше да имаш оправдание за състоянието си.

— Но аз не бях пила почти нищо?

— Верити, нали твърдиш, че не си наивна. Не разбираш ли, че твоята „вярна приятелка“ Кейтлин се е готвела да те отрови? — вметна Джонас.

— Не е вярно — възрази Тави. — Само щях да й дам по-силно приспивателно. Никога не сме искали да й причиним вреда.