Читать «Дар от злато» онлайн - страница 137

— Джонас!

— Какво? Нали твърдиш, че не я разбирам. Ако някой ми е направил нещо такова, щях да му прережа гърлото. Това, което не разбирам, е, защо те намесва и теб.

— Аз съм нейна приятелка. Сигурна съм, че казва истината, защото видях всичко на картината.

— Не ми харесва и начинът, по който се създаде това приятелство преди няколко седмици. Кейтлин сякаш дойде с идеята, че трябва да те направи своя приятелка. Не ми харесва и как се запознахме с Кинкейд. Не ми харесва и оня тип, който влезе в бунгалото с пистолет в ръка. Но от всичко най не ми харесва, че не мога да те убедя, да си тръгнем още сега.

— Джонас, ако можех, щях да го направя. Но Кейтлин има нужда от мен, тя ме помоли да остана.

— Нали Тави ще е при нея. Според мен тя е единственият човек, от когото има нужда сега.

Джонас срещна решителността в очите на Верити и се отказа да води битката, която предварително беше загубил.

— По дяволите, няма значение. Вече сме тук и това все пак скоро ще свърши. Ще бъдем нащрек и постоянно заедно. Не искам под никакъв предлог да напускаш сама залата. Разбра ли ме добре?

— Не мисля, че се намирам чак в такава опасност.

— Изобщо не ме интересува какво си мислиш. Не искам да поемам никакви… По дяволите, Кинкейд пристигна! Край на надеждите ми, че няма да се осмели да дойде.

Деймън Кинкейд си беше избрал костюм, подобен на този, в който бе облечен Джонас. Само туниката му беше червена.

— Кинкейд? Къде е?

— Господи, не се обръщай. Веднага ще се залепи за теб. Каквото има да става, ще бъде между него и Евинджър, ние ще си стоим настрана.

— Рано или късно ще ни открие. Тълпата е многолюдна, но не дотолкова, че да останем незабелязани.

— Добре, тогава върви и му кажи: „Здрасти, липсваш ми много.“

— Джонас, не можеш ли да бъдеш по-сдържан. Казвал ли ти е някой, че си много избухлив и заядлив?

— Ти. И то през цялото време. Да изнасяш лекции е част от характера и чара ти. Ще благоволи ли дамата да ме придружи до масата, стомахът ми стърже отдавна.

— Какво ли мисли Кейтлин в момента?

Кейтлин Евинджър седеше седнала в противоположния край на залата и наистина приличаше на придворна дама. Изглеждаше, че единствено тя си беше ушила костюм за бала, а не го беше взела под наем.

Черната й рокля бе със златни бродерии и имаше доста по-голямо от нормалното деколте. Широките надиплени ръкави бяха леко срязани, за да разкрият червената коприна под тях. Косата й бе прибрана на кок и завършваше с изящна диамантена диадема. За да прикрие големите си гърди, напиращи от деколтето, беше преметнала дълъг златист копринен шал през раменете си.

— Мислиш ли, че Кинкейд ще я познае? Тя твърди, че не би могъл, заради промените от пластичната хирургия.

— Ти как смяташ, може ли един мъж да забрави лицето на жена, на която е причинил толкова страдание.

Джонас не беше в настроение да обсъждат още веднъж, що за човек е Деймън Кинкейд. По време на своите странствания бе срещнал достатъчно мъже, които гледаха на жените само като на обекти, с които да задоволяват най-долните си страсти. Знаеше много добре, че често те не само че не помнят лицата на тези жени, но и това, което са им причинили. Не му се щеше да изслуша още една лекция за жестокостта на собствения си пол, защото я познаваше достатъчно добре.