Читать «Тъмното обединение» онлайн - страница 95

Отвън госпожа Флауърс никъде не се виждаше. Небето беше бледопурпурно, а на запад добиваше тъмнозлатист оттенък. Полунощ в навечерието на лятното слънцестоене, помисли си Бони и косъмчетата по ръцете й настръхнаха.

— Клаус спомена старата ферма в гората. Това трябва да е изоставената ферма на Франчър — каза Мат. — Където Катрин захвърли Стефан в онзи неизползван кладенец.

— Има логика. Вероятно е използвал тунела на Катрин, за да се върне обратно и да премине под реката — каза Мередит. — Освен ако Древните са толкова могъщи, че могат дори да преминават през течаща вода, без въобще да им навреди.

Точно така, припомни си Бони, злите създания не могат да прекосяват течаща вода и колкото са по-зли, толкова по-трудно е това за тях.

— Но ние не знаем нищо за Истинските — каза тя на глас.

— Не. И това означава, че трябва да бъдем много внимателни — намеси се Мат. — Много добре познавам тези гори и се досещам за пътеката, която Стефан вероятно ще използва. Мисля, че можем да минем по друга.

— За да не ни види Стефан и да не ни убие?

— За да не ни види Клаус или поне не всички. Освен това може да имаме шанса да намерим Каролайн. По един или друг начин трябва да измъкнем Каролайн от играта. Докато Клаус има възможност да заплашва, че ще й причини зло, той може да принуди Стефан да направи всичко, което пожелае. А и винаги е най-добре всичко да се планира внимателно, за да можем да изненадаме врага. Клаус каза, че иска да се срещне със Стефан, след като се стъмни. Е, тогава пък ние ще бъдем там, преди да се стъмни и може би ще успеем да го изненадаме.

Бони остана дълбоко впечатлена от стратегията. Не е чудно, че го бяха избрали за куотърбек, мислеше си тя, аз просто бих се втурнала натам с оглушителни викове.

Мат ги поведе по една почти невидима пътека, виеща се между дъбовете. Там храстите бяха много гъсти по това време на годината. Навсякъде имаше мъх, висока трева, цветя и папрати. Бони напълно се доверяваше на Мат, уверена, че той знае какво трябва да се направи, защото тя със сигурност не знаеше. Над главите им птиците допяваха последните си за деня песни, преди да потърсят подслон за през нощта.

Ставаше все по-тъмно. Край лицето на Бони вече прехвърчаха нощни пеперуди. След като се изкатериха по някаква стръмна пътека с гъби наоколо, тя се зарадва, че този път беше с джинси.

Най-сетне Мат ги спря.

— Наближаваме — обясни им тихо. — Наблизо има една стръмнина, откъдето можем да надникнем долу в ниското, без Клаус да ни види. Само вървете тихо и стъпвайте внимателно.

Бони никога преди не се бе натъквала на толкова много трудности при избора къде да стъпва. За щастие пръснатите по земята листа бяха влажни и при ходене не се вдигаше шум. След няколко минути Мат легна по корем и им махна с ръка да последват примера му. Бони трескаво си говореше наум, така че не обръщаше внимание на стоножките и червеите, които се показаха от почвата, като заби пръсти в нея. Дори не усещаше паяжините, лепящи се по лицето й. Това тук беше дело на живот и смърт и тя можеше да се справи. Не е някаква задръстенячка, нито е безпомощно бебе. Тя щеше да се справи.