Читать «Тъмното обединение» онлайн - страница 93

Погледна към Мат, по чието лице бе изписано смайване. После видя как веждите на Мат се извиха и върху физиономията му се изписа онова упорито, непреклонно изражение, до което той прибягваше, когато искаше да всее ужас в играчите на противниковите отбори на футболното игрище. Сините му очи се извърнаха към нея и тя кимна, като вирна брадичка. Без да отрони и дума, Бони дръпна ципа на тънкото яке, което носеше, докато Мат вече събличаше тениската си.

Стефан изгледа тримата един по един, докато се събличаха с мрачни лица в стаята му, опитвайки се да сподави изненадата си. Но накрая поклати глава и премести белеещия се прът пред себе си като оръжие.

— Не.

— Не ставай глупав, Стефан — озъби се Мат. Дори и сред всеобщото объркване в този мъчителен момент нещо в Бони трепна при вида на оголената гръд на Мат. — Ето ни нас тримата. Ще можеш да поемеш достатъчно от нас, без да ни нараниш.

— Казах не! Не бих го направил поради каквато и да било причина. И няма да се боря срещу злото със зло. Мислех си, че поне ти разбираш това. — Стефан изгледа Мат с горчивина.

— Разбирам само, че отиваш на сигурна смърт! — кресна Мат.

— Той е прав! — Бони притисна пръсти върху устните си. Цялата тази лудница вече започваше да й действа на нервите. Не искаше да го пусне в гората, но нямаше сили да му се противопостави. Присви рамене и усети как нещо я пронизва, когато отново чу нечии думи в съзнанието си.

— Никой не може да се пребори с него и да оцелее — повтори тя думите с болка в гласа. — Вики каза това и се оказа истина. Усещам го, Стефан. Никой не може да се пребори с него и да оцелее.

За миг, но само за миг, й се стори, че той може и да се вслуша в думите й. Но сетне лицето му отново придоби сурово изражение и той заговори студено:

— Не е твой проблем. Остави ме аз да се тревожа за това.

— Но ако няма начин да бъде победен… — започна Мат.

— Бони не каза точно това! — прекъсна го Стефан ядосано.

Напротив! Какви ги говориш, по дяволите? — кресна Мат. Трудно можеше някой да изкара Мат от нерви, но след като веднъж се ядосаше, за Мат беше още по-трудно да се успокои. — Стефан, вече много ми се насъбра…

— И на мен! — разкрещя се Стефан. Бони никога досега не го бе чувала да говори толкова грубо. — Прилошава ми от всички вас, от вашите спорове и мекушавост и въобще от цялата тази суматоха! Това си е мой проблем.

— Мислех, че сме един отбор — извика Мат.

— Ние не сме отбор. Вие сте само сбирщина от глупави човешки същества! Дори и след всичко, което ви се случи, дълбоко в себе си искате да си живуркате, докато не ви отнесат в малките ви безопасни гробове! Аз не съм като вас и не искам да бъда! Останах толкова дълго с вас, защото бях принуден, но вече трябва да се сложи край на всичко това. — Той ги огледа още веднъж и продължи вече по-хладнокръвно, натъртвайки всяка дума: — Не се нуждая от нито един от вас. Не ви искам с мен и не искам никой да върви подире ми. Само ще объркате и провалите стратегията ми. Ще убия всекиго, който поеме след мен.