Читать «Тъмното обединение» онлайн - страница 96

— Тук е — едва чуто прошепна Мат. Бони се просна по корем до него и се огледа.

Гледаха надолу към фермата на Франчър… или по-скоро към това, което бе останало от нея. Много отдавна се бе срутила и почти изравнила със земята, като от всички страни бе погълната от горските храсти. Сега бяха останали само основите, чиито камъни от много години бяха покрити с плевели и къпини. Само един висок комин стърчеше в средата като самотен паметник.

— Ето я Каролайн — заговори Мередит на другото ухо на Бони.

Каролайн се виждаше като неясно очертана фигура, приседнала до комина. Бледозелената й рокля все пак си личеше въпреки бързо спускащия се здрач, но кестенявата й коса изглеждаше почти черна. Нещо бяло се виждаше на лицето й и само след миг Бони се досети, че може да е кърпа, затъкната в устата й. Може би самозалепваща се лента или някаква превръзка. От нейната странна поза — ръцете на гърба, краката, протегнати напред — Бони предположи, че е с вързани ръце.

Бедната Каролайн, помисли си, като моментално й прости всички дребни гадости и егоистични постъпки, които бе извършила. Макар че всъщност, ако се замислеше човек, те никак не бяха малко. Но Бони не можеше да си представи по-лоша участ от това да бъдеш отвлечена от психясал вампир, който вече е убил две от твоите съученички, а на всичкото отгоре да те довлече в тази пустош, в тази тъмна гора, да те върже и да те остави да чакаш, знаейки, че животът ти зависи от друг вампир, който пък, от своя страна, има предостатъчно основания да те мрази. Нали именно същата тази Каролайн бе пожелала Стефан още от началото на учебната година и затова моментално бе намразила още повече Елена, като все се стремеше да я унизи, за да се докопа до него. Стефан Салваторе беше последният, който сега би могъл да изпитва приятелски чувства към Каролайн.

— Виж! — трескаво зашепна Мат. — Това той ли е? Клаус?

Бони също забеляза някакво помръдване от другата страна на комина. И докато напрягаше отчаяно зрението си, той се показа. Дъждобранът се развяваше около краката му, придавайки му призрачен вид. Той се наведе към Каролайн и тя се присви ужасено в опит да се отдръпне от него. Смехът му проехтя съвсем ясно в тишината и Бони потрепна конвулсивно.

— Той е — прошепна и залегна зад стърчащите папрати. — Но къде е Стефан? Вече почти се стъмни.

— Може би е поумнял и е решил да не идва — отбеляза Мат.

— Де тоз късмет — каза Мередит. Тя гледаше през папратите в южна посока.

Бони също погледна натам и се стресна.

Стефан беше застанал в края на поляната. Беше изникнал сякаш направо от въздуха. Дори и Клаус още не го е видял, помисли си Бони. Стоеше там мълчаливо и без да се опитва да се прикрие зад дърветата и храстите. Не криеше и копието от бял ясен, което носеше. Имаше нещо очебийно достолепно в стойката му и в начина, по който огледа местността пред себе си, което напомни на Бони, че през петнадесети век той е бил аристократ, член на знатна благородническа фамилия. Не отрони нито дума, чакаше Клаус да го забележи. Не бързаше да се впусне в атака.