Читать «Тъмното обединение» онлайн - страница 92
Л. Дж. Смит
— Добре, Стефан, разбирам как се чувстваш след всичко това, но…
Стефан веднага го прекъсна.
— Аз съм съвсем сериозен, Мат. Клаус е прав, това е между него и мен. Освен това той се заканва, че ако не отида сам, Каролайн ще пострада. Така че ще отида сам. Това е моето решение.
— Това е твоето погребение! — избухна Бони. Малко оставаше да изпадне в истерия. — Стефан, ти си полудял.
— Само гледай.
— Ние няма да ти
— Мислиш ли, че можеш да ме спреш, колкото и да се опитваш? — попита я Стефан, като се обърна към нея.
Този път тишината беше непоносимо потискаща. Загледана в него, Бони усети как Стефан се променя буквално пред очите й. Лицето му се изостри, стойката му стана различна, което й напомни за силните му, гъвкави като на хищник мускули, скрити от дрехите. Изведнъж той стана някак си далечен, чужд дори. И плашещ.
Бони извърна поглед.
— Нека да бъдем по-разумни — предложи Мат, явно решил да смени тактиката си. — Първо да се успокоим и да поговорим за това какво може…
— Няма какво толкова да говорим. Аз отивам. Но вие не.
— Не заслужаваме това, Стефан — обади се Мередит. Бони й беше благодарна, че говореше с толкова разумно овладян глас. — Добре, ти можеш да ни разкъсаш на парчета. Няма да споря повече, всичко вече е ясно. Но след всичко, което преживяхме заедно, заслужаваме поне да го обсъдим, преди да отидеш там.
— Това е и наша битка. Кога реши, че е само твоя? — попита Мат.
— Когато открих кой е убиецът! — отговори му Стефан. — Именно заради мен Клаус се е появил тук.
— Не, не е! — възрази Бони. — Ти ли накара Елена да убие Катрин?
— Аз тласнах неволно Катрин да се върне при Клаус! И оттам е започнало всичко. Пак аз забърках Каролайн в тази история. Ако не бях аз, тя нямаше да намрази Елена и никога нямаше да се захване с Тайлър. Така че сега съм отговорен и за нея.
— Ти просто
— Не — рече Стефан и взе клона от ясен, опрян на стената. Извади от джоба си ножа, който Мат му беше дал, за да окастри клончетата и да го превърне в гладък прът, по-точно в право копие.
— О, чудесно, ти ще се втурнеш в самотна битка! — извика Мат ядосано. — Не разбираш ли колко е глупаво това? Направо ще се натикаш в неговия капан! — Пристъпи крачка към Стефан. — Може би не вярваш, че ние тримата можем да те спрем…
— Не, Мат — рече Мередит тихо, но въпреки това гласът й се чу ясно в стаята. — Това няма да доведе до нищо добро. — Стефан погледна към нея, очите му се присвиха, но тя отвърна на погледа му със спокойно изражение. — Явно твърдо си решил да се срещнеш сам с Клаус. Добре. Но преди да тръгнеш, искаме поне да сме сигурни, че имаш шансове да го победиш. — И тя най-хладнокръвно започна да откопчава най-горните копчета на блузата си.
Бони едва не подскочи, макар преди една седмица същото да й бе хрумнало и на нея. Само че тогава, за Бога, бяхме само аз и Стефан, помисли си тя. После сви рамене. Насаме или пред други хора, какво значение има сега?