Читать «Тъмното обединение» онлайн - страница 90

Но госпожа Флауърс само ги изгледа, без да каже нещо. Но щом наближиха къщата, тя извика след тях:

— Пристигна един пакет за теб, момче.

Стефан обърна глава, все още с клона на рамото си.

— За мен?

— Отгоре е написано твоето име. Един пакет и едно писмо. Намерих ги днес следобед, оставени до входната врата. Занесох ги горе в стаята ти.

Бони погледна към Мередит, после към Мат и Стефан, които също я изгледаха озадачено. Надвисналото във въздуха очакване внезапно натежа и стана почти непоносимо.

— Но от кого може да е? Кой може да знае, че ти си тук… — заговори Бони, докато се изкачваха по стъпалата към тавана. И тогава се закова на място. Цялата се скова от страх. В нея се всели някакво зловещо предчувствие като досадна муха, но тя го пропъди. Не сега, помисли си девойката, не сега.

Но нямаше как да не погледне пакета, оставен за Стефан. Момчетата опряха ясеновия клон на стената и отидоха да го видят — дълъг, плосък, увит в кафява амбалажна хартия, с оставен бежов плик върху него.

Отпред с познатия разкривен почерк бе надраскано само името Стефан.

Почеркът от огледалото.

Всички се втренчиха в пакета, сякаш вътре имаше скорпион.

— Внимателно — спря го Мередит, когато Стефан бавно протегна ръка към него. Бони знаеше какво има предвид. Самата тя имаше чувството, че тази пратка може да експлодира или да изпусне отровен газ, или да се превърне в нещо с остри зъби и нокти.

Пликът, който Стефан взе, беше квадратен и от скъпа лъскава хартия. Като покана за бал от някой принц, помисли си Бони. Но странно, по него се виждаха отпечатъци от мръсни пръсти, а краищата му бяха зацапани. Е, това бе лесно обяснимо… Клаус не изглеждаше много чист в онзи сън.

Стефан го огледа отпред и отзад, преди да го отвори. Извади отвътре най-обикновен лист, какъвто можеше да се намери във всяка книжарница. Тримата му спътници се доближиха до него, за да надникнат през рамото му, докато го разгъваше. После Мат възкликна учудено:

— Ама какво… та той е празен!

Така беше. Беше празен от двете страни. Стефан отново го повъртя в ръцете си, за да го огледа по-внимателно. Лицето му оставаше напрегнато и непроницаемо. Останалите се успокоиха, като само въздъхнаха отвратено. Глупава шега. Мередит посегна към пакета, който изглеждаше доста плосък, и бе напълно възможно също да се окаже празен, когато Стефан внезапно се вцепени и само изсъска тревожно. Бони набързо се огледа и подскочи. Ръката на Мередит застина върху пакета, а Мат шумно изруга.

Докато Бони смаяно гледаше, върху празния лист, който Стефан здраво стискаше с двете си ръце, започнаха да се появяват букви — черни, с дълги ченгели, сякаш всяка буква беше изсечена от невидим нож. И докато четеше написаното, в нея се надигна ужасен страх.

„Стефан…

Ще се опитаме ли да разрешим всичко това като джентълмени? Държа при мен едно момиче. Ела, след като се стъмни, в старата фермерска къща в гората и ще си поговорим, но само ние двамата. Ела сам и аз ще я пусна. Ако доведеш още някого, тя ще умре.“

Нямаше подпис, но най-отдолу се изписа:

„Това е само между мен и теб.“