Читать «Тъмното обединение» онлайн - страница 86

— Почакай една минута.

Докато чакаше, Бони нетърпеливо тропаше с пръсти по апарата. Най-после се чу изщракване от другия телефон.

— Бони? — долетя гласът на Мередит. — Какво има?

— Нищо. Искам да кажа… — Бони трябваше да бъде много внимателна, понеже имаше вероятност бащата на Мередит да ги подслушва от другия телефон. — Става дума за… онзи германски проблем, върху който работехме. Сигурно си спомняш. Онзи, за който си мислехме на последния изпит. Помниш колко упорито търсихме някого, който да може да ни помогне да решим проблема, нали? Е, мисля, че зная кой може да е той.

— Знаеш? — Бони се досети, че в момента Мередит забързано търси най-подходящите думи. — Е… кой е той? Ще трябва ли да се звъни на големи разстояния?

— Не — отрече Бони. — Няма да се наложи. Касае се за някого, който е много по-близо, Мередит. Много близо. Всъщност може да се каже, че той е буквално в задния ти двор, като клон от семейното родословно дърво.

Настъпи продължителна тишина и Бони се зачуди дали Мередит още е на телефона.

— Мередит?

— Мисля си за нещо. Това решение свързано ли е с някакво съвпадение?

— Не. — Бони се отпусна и леко се усмихна, макар че усмивката й си оставаше мрачна. Мередит бе разбрала. — По-скоро е случай, който доказва, че всичко в историята се повтаря. При това се повтаря съзнателно, ако разбираш какво искам да кажа.

— Да. — Звучеше така, сякаш се възстановяваше от някакъв шок. — Знаеш ли, мисля, че може би имаш право. Но остава още един проблем: да убедим тази личност да ни помогне.

— Смяташ ли, че може да е проблем?

— Би могло. Понякога хората много се вълнуват на изпит. Понякога дори си загубват ума.

Сърцето на Бони замря. Това не й бе хрумнало. Какво ще стане, ако се окаже, че той не може да им каже? Ами ако вече е напълно превъртял?

— Е, можем поне да опитаме — заяви тя, като се постара гласът й да прозвучи колкото бе възможно по-оптимистично. — Утре ще трябва да опитаме.

— Добре. Ще те взема в девет. Лека нощ, Бони.

— Лека нощ, Мередит — отговори Бони. — Извинявай.

— Не, мисля, че така стана по-добре. За да не се повтаря историята до безкрай. Дочуване.

Бони натисна бутона за прекъсване на връзката. После остана неподвижна за няколко минути, все още с пръст върху бутона, загледана в стената. Накрая остави телефона и отново взе дневника. Постави точка на последното изречение и дописа още едно:

„Утре отиваме да се срещнем с дядото на Мередит.“

— Аз съм глупак — рече Стефан на Мередит на следващия ден. Пътуваха за Западна Вирджиния към психиатричната клиника, в която дядото на Мередит беше пациент.

— Всички сме глупаци. С изключение на Бони — заяви Мат. Въпреки че беше силно разтревожена, Бони усети как я обля топла вълна на благодарност.

Но Мередит само поклати глава, без да отклонява поглед от шосето пред себе си.

— Стефан, престани да се упрекваш. Не си знаел, че Клаус е нападнал купона на Каролайн точно на годишнината от нападението му срещу дядо ми. А на нас с Мат не ни хрумна, че Клаус може да е живял от много години в Америка, защото не сме го чули как говори. Ние си мислехме само за хора, които може да е нападал в Европа. Единствено Бони успя да свърже всичко в едно цяло, защото тя имаше достъп до цялата информация.