Читать «Тъмното обединение» онлайн - страница 85
Л. Дж. Смит
— О, тогава… ако ние успеем да намерим вампир, създаден от него… но къде!
— Може би в Европа. — Стефан започна трескаво да крачи напред-назад из стаята с присвити очи. — Клаус има дълго минало и някои от неговите вампири сигурно са останали там. Трябва да замина и да потърся някого.
Бони съвсем се слиса.
— Но, Стефан, не може да
Стефан се закова на място насред стаята и задълго остана неподвижен. Най-после се обърна с лице към нея.
— Не ми се иска да заминавам — заговори той тихо. — Затова първо ще се опитаме да измислим друго решение. Може би ще успеем отново да се доберем до Тайлър. Ще изчакам една седмица, до следващата неделя. Но може би действително ще се наложи да замина, Бони. Знаеш го много добре, не по-зле от мен.
Помежду им надвисна дълга, дълга пауза. Бони се бореше с напиращите сълзи, решена да се държи като голяма и зряла жена. В края на краищата не беше някоя хлапачка и ще докаже на какво е способна веднъж и завинаги. Улови замисления поглед на Стефан и бавно кимна.
13
Бони спря да пише. Мислите й бясно препускаха. През цялото време те си мислеха единствено как да намерят жертва на Клаус някъде в Европа, сред европейските вампири. Но ако се съдеше по говора на Клаус, той очевидно отдавна пребиваваше в Америка. Не звучеше като чужденец. И избра за нападението си деня, който съвпадна с рождения ден на Мередит…
Бони скочи от стола, посегна към телефона и набра номера на Мередит. Отсреща отговори сънен мъжки глас.
— Господин Сулес, аз съм Бони. Мога ли да говоря с Мередит?
— Бони! Не знаеш ли кое време е сега?
— Да. — Бони бързо обмисли вариантите. — Но става дума за… за последния изпит, който имахме днес. Моля ви, трябва да говоря с нея.
Последва продължителна пауза, но накрая се чу една тежка въздишка.