Читать «Тъмното обединение» онлайн - страница 83
Л. Дж. Смит
Светлината потрепваше, танцуваше дори, докато свързваше костите заедно. Топлина и златист отблясък ги обгърна, за да ги издигне нагоре. Сега пред смаяния Стефан се появи неясна форма с меко излъчване. Капките пот от челото се стичаха в очите му, докато чувстваше как дробовете му ще експлодират.
—
Косата на Елена, дълга и коприненонежна, със златист оттенък, се спускаше над оформящите се рамене. Отначало размазани, но после ясно фокусирани се оформиха и чертите на Елена — тънки мигли, малък нос, нежно разделени устни като венчелистчета на роза. Бяла светлина засия и се завихри около фигурата й, за да създаде фина прозираща рокля.
—
— Не. — Всичко около Стефан се завъртя. Усети как от него се изтръгва последният прилив на Силата. Дъхът му докосна фигурата и очите й, сини като лапис лазули, се отвориха.
Елена се усмихна, а той изпита чудото да го докосне ослепителната дъга, породена от любовта й към него.
— Стефан. — Главата й се надигна високо, с осанка, горда като на кралица.
Стефан се обърна към Клаус, който престана да рецитира и сега зяпаше безмълвно.
— Ето, това е Елена — изрече Стефан съвсем отчетливо. — А не някаква празна обвивка, която лежи в земята. Това е Елена. Каквото и да правиш, никога няма да можеш да я достигнеш.
Вдигна ръката си, а Елена я пое и пристъпи към него. Като се докоснаха, той усети удар като от електрически ток. После нейните Сили нахлуха в него, за да го подкрепят. Двамата стояха заедно, рамо до рамо, обърнали лица към русокосия. Никога през живота си Стефан не се бе чувствал толкова силен, толкова триумфиращ.
Клаус се взира в тях нямо може би двадесетина секунди, след което обезумя от ярост.
Лицето му се сгърчи от ненавист. Стефан усещаше как срещу него и Елена се устремяват вълни от зла Сила и призова цялата си мощ, за да им устои. Водовъртежът на мрачната буря се опитваше да ги раздели, докато фучеше и гърмеше навсякъде около тях и опустошаваше всичко по пътя си. Свещите угаснаха и се разлетяха във въздуха като пометени от торнадо. Целият сън започна да се разкъсва около тях на дребни късчета.
Стефан се вкопчи и в другата ръка на Елена. Вятърът издуха назад косата й, бръснеше лицето й.
— Стефан! — изкрещя тя в опит да привлече вниманието му. После той чу гласа й в съзнанието си. —
Шумът стана непоносим, сякаш се разкъсваше самата тъкан на пространството и времето. Стефан усети как ръцете на Елена се изтръгват от неговите. С отчаян вик той отново се пресегна за нея, но нищо не напипа. Вече беше изцеден почти до краен предел от усилията да се пребори с Клаус и губеше съзнание. Мракът го завъртя във вихъра си и го понесе някъде надолу.
Бони видя всичко.
Беше странно, но след като се отдръпна, за да остави Стефан насаме с Елена, тя сякаш престана да присъства в съня. Все едно вече не беше участник в драмата, а свидетел на сцената, която се разиграваше. Можеше да наблюдава случващото се, но не можеше да предприеме нищо.