Читать «Тъмното обединение» онлайн - страница 81

— Не беше така — процеди Стефан през зъби.

— Но още по-странно е, че тя никога не превъзмогна привързаността си към теб, Салваторе. Особено към теб. Постоянно правеше сравнения между мен и теб, при това доста неласкави за мен. Опитах се да й налея малко разум в главата, но така и не успях напълно да я убедя. Може би просто трябваше собственоръчно да я убия. Не зная. Но вече бях свикнал тя да се навърта край мен. Катрин никога не е била особено умна. Но изглеждаше страхотно и знаеше как да се забавлява. Аз я научих как да извлича наслада от убийствата. Накрая тя малко превъртя, но какво от това? Държах на нея не заради ума й.

В сърцето на Стефан вече нямаше дори и следа от любовта му към Катрин, но той откри, че все още мразеше мъжа, който бе виновен да стане такава.

— Аз? Защо да съм аз? — Клаус посочи с недоумение към гърдите си. — Ти си виновен Катрин да бъде сполетяна от такава участ. Или по-скоро малката ти приятелка. И точно заради това сега тя е само прах. Храна за червеите. Но в момента твоята любима не е много далеч от мен. Вибрира на по-високо ниво, нали така го наричат мистиците, Елена? Защо не се снишиш малко, за да повибрираш с нас останалите?

— Само да можех — прошепна Елена, като надигна глава и изгледа с омраза русокосия.

— О, добре. Междувременно аз се погрижих за твоите приятелки. Дочух, че Сю била много сладка кукличка. — Облиза устните си. — А пък Вики беше възхитителна. Деликатна, с прекрасна фигура, ухаеща чудесно. И повече приличаше на деветнадесет, отколкото на седемнадесетгодишна.

Стефан направи крачка напред, но Елена го спря.

— Стефан, недей. Това е негова територия, а психичните му сили са по-могъщи от нашите. Сега той контролира положението.

— Именно. Това тук е моя територия. Територия на нереалността. — Клаус отново се захили с психарската си усмивка. — Където се сбъдват най-откачените ти кошмари, при това без никакви задръжки. Например — обърна се към Стефан — ще ти хареса ли да видиш как изглежда в момента, точно в този миг, твоята любима? Без грим?

Елена издаде слаб звук, почти като стенание. Стефан я притисна по-силно.

— Доста време изтече, откакто умря, нали? Почти шест месеца май? Знаеш ли какво се случва с тялото, след като престои шест месеца в земята? — Клаус отново облиза устни.

Сега Стефан разбра накъде биеше Клаус. Елена потръпна и сведе глава, докато се опитваше да се отскубне от прегръдката му, но ръцете му здраво я стискаха.

— Всичко е наред — рече той тихо. После се обърна към Клаус: — Ти нещо се бъркаш. Аз не съм човек, който се крие в сенките при вида на кръв. Зная много за смъртта, Клаус. С това няма да ме изплашиш.

— Не, но няма ли все пак да трепнеш? — Гласът на Клаус се сниши, но отровата продължи да се лее от него. — Не е ли възбуждаща смрадта, гниенето, изтичащите от разлагащата се плът течности? Не е ли страхотно?