Читать «Тъмното обединение» онлайн - страница 78

Макар да продължаваше да поклаща глава и да протестира, тя не отдръпна ръката си. Не я отдръпна и когато пръстите му срещнаха нейните, но така, сякаш бяха от другата страна на стъклена преграда.

От това разстояние очите й не можеха да избегнат неговите. Те кръстосаха погледи, без нито за миг да ги отклонят настрани. Докато най-накрая тя престана да шепне „не, Стефан, не“, за да продължи да нашепва само името му.

Не можеше да мисли. Сърцето му заплашваше да изскочи от гърдите. Нищо вече нямаше значение, освен това, че тя бе тук, че бяха заедно. Не забелязваше странните гледки наоколо, нито се интересуваше кой би могъл да ги види.

Бавно, много бавно той обгърна ръката й със своята, а другата се вдигна към лицето й.

При това докосване тя затвори очи и бузата й се отпусна в дланта му. Той усети влага по пръстите си и усмивка озари лицето му. Сълзите, за които тъй бе копнял. Но сега те бяха истински, тя беше истинска. Елена.

Прониза го тръпка на сладост. Толкова остър пристъп на наслада, че прониза гърдите му като истинска физическа болка. Останаха му сили само колкото да избърше с палеца си сълзите от лицето й.

Цялата побъркваща слабост от това, че вехнеше по нея вече цели шест месеца, всички емоции, които тъй дълго бе спотайвал в сърцето си, се изляха като водопад, за да го удавят сега. За да потопят и двамата. Достатъчно бе само едно съвсем леко помръдване и ето че той вече я държеше в прегръдките си.

Като ангел в ръцете му, прекрасна и трептяща от живот и неземна красота. Като създание от пламък и ефир. Тя потрепери в ръцете му, а после — все още със затворени очи — повдигна устните си.

Не беше хладна или спокойна целувка. Все едно искри изригнаха от душата на Стефан, за да стопят и скрият всичко наоколо. Той усети как контролът му се изплъзва — същият този самоконтрол, който толкова усилено си бе налагал, откакто я бе изгубил. Всичко в него се оказа разчупено на парчета, всички възли — развързани, всички прегради — срутени. Усети как в очите му напират сълзи, докато я притискаше към себе си в опит да се слеят в една плът, в едно тяло. За да не може нищо повече да ги раздели отново.

И двамата се разплакаха, без да прекъсват целувката. Сега нежните ръце на Елена бяха сключени около врата му, гушеше се в прегръдката му, сякаш никога не беше принадлежала никъде другаде. Той вкуси солта на сълзите й, опи се от сладостта им.

Знаеше, макар и смътно, че имаше още нещо, за което трябваше да се замисли. Но първото наелектризиращо докосване до прекрасната й кожа изтри тази мисъл от главата му. Двамата се озоваха в центъра на огнена вихрушка, цялата вселена можеше да експлодира или да се разпадне, или да изгори до пепел, ала той щеше да продължи да я пази, да бди над нея.

Но Елена продължаваше да трепери.

Не само от емоциите, от силата им, толкова могъща, че го зашеметяваше и опияняваше от наслада. А и от страх. Той го усети в съзнанието й и пожела да я защити, да я брани и утешава, да я обича и да убие всичко, което дръзне да я заплашва. Стефан леко изръмжа и надигна лице, за да се озърне наоколо.