Читать «Тъмното обединение» онлайн - страница 68

Те се втренчиха в нея за миг, след което всички се размърдаха. Стефан пусна брадвата на пода и тя отново издрънча.

— Хей, не можете да ме оставите така! Не мога да помръдна! А той ще се върне за мен! Върнете се да ми отвържете ръцете! — разкрещя се Тайлър. Но никой не му обърна внимание.

Спуснаха се на бегом по хълма надолу и се наблъскаха в колата на Мередит. Тя подкара с пълна скорост, като опасно остро режеше завоите, без да спазва стоп–знаците, макар че част от нея никак не желаеше да се доближава до къщата на Вики Бенет. Искаше й се да обърне колата назад и да поеме в съвсем друга посока.

Аз съм спокойна, винаги съм успявала да запазя спокойствие, повтаряше си Мередит. Но това беше само външно. Мередит много добре знаеше колко й струва да изглежда външно спокойна, когато в нея всичко вреше и кипеше.

Взеха последния завой по Бърч стрийт, но Мередит удари спирачките.

— О, Господи! — изкрещя Бони от задната седалка. — Не! Не!

— Бързо — пришпори ги Стефан. — Може би все още има някакъв шанс.

Рязко отвори вратата и изскочи навън още преди колата да спре. Но зад гърба му Бони плачеше неудържимо.

11

Колата спря зад един от полицейските автомобили, паркиран напречно на улицата. Всичко наоколо бе окъпано в синя и червена светлина от мигащите лампи на полицейските коли, спрели пред къщата на семейство Бенет.

— Останете тук — нареди им Мат с рязък тон, преди да изскочи навън, за да настигне Стефан.

— Не! — надигна глава Бони. Искаше да го сграбчи за ръката, за да се върне при нея. Не можеше да преодолее отвратителното повдигане в стомаха си, което изпита още когато Тайлър спомена за Вики. Но беше твърде късно. Още от завоя на улицата Бони разбра, че беше прекалено, безвъзвратно късно. Мат също беше сломен от гледката.

— Ти остани, Бони. И дръж вратата заключена. Аз ще ги последвам — каза й Мередит.

— Не! До гуша ми дойде всеки да ми казва да остана! — изкрещя Бони и трескаво задърпа колана си, докато най-после го разкопча. Все още плачеше, но виждаше достатъчно, за да изскочи от колата и да се втурне към къщата. Зад себе си чу задъханото дишане на Мередит.

Цялата суматоха бе в предната част на къщата — някакви хора крещяха, една жена пищеше, от полицейските радиостанции се чуваха накъсаните гласове на диспечерите. Бони и Мередит се насочиха право към задния двор, към прозореца на стаята на Вики. Какво не е наред в тази сцена, трескаво се питаше Бони, докато наближаваха задния двор. Не можеше да се отрече, че нещо не беше както трябва, но не успяваше да се досети какво бе то. Прозорецът на Вики беше отворен, но той нямаше как да е отворен! Средното му стъкло не можеше да се отваря. Как тогава завесите в нейната стая се ветрееха навън като краища на риза…

Не, не беше отворен, а счупен. Парчета стъкло бяха пръснати навред по покритата с чакъл алея. Някои от тях стърчаха като остри зъби. Прозорецът на Вики е бил разбит отвътре.

— Тя го е пуснала вътре — извика Бони, обзета от ярост, която я довеждаше до агония. Защо го е направила? Защо?

— Стой тук — каза й Мередит, докато навлажняваше пресъхналите си устни с език.