Читать «Тъмното обединение» онлайн - страница 67

— Той ти е казал, че можеш да убиваш и да се измъкваш безнаказано — отбеляза Стефан.

— Каза ми също, че през онази нощ ще мога да се забавлявам с Каролайн. Тя трябваше да си получи заслуженото, след като ме отблъсна. Исках да я накарам да ми се моли… ама тя някак си успя да се измъкне от къщата. Той ми каза, че мога да имам Каролайн и Вики, защото той искаше само Бони и Мередит.

— Но ти току-що се опита да убиеш Мередит.

— Това е сега. Сега нещата са различни, глупако. Той ми каза, че всичко ще бъде наред.

— Защо? — Мередит попита тихо Стефан.

— Може би защото вече си изпълнила задачата си. Ти ме повика тук, Бони. Добре, Тайлър, докажи ни, че искаш да ни сътрудничиш. Обясни ни как да се справим с този вампир.

— Да се справите с него? Вие сте полудели! — Тайлър избухна в грозен смях и Мат бе принуден да затегне хватката си около гърлото му. — Ей, ако искаш, можеш да ме удушиш, ама това си остава чистата истина. Той сподели с мен, че бил от Древните, от Истинските, каквото и да означава това. Каза ми още, че превръщал хора във вампири отпреди построяването на пирамидите. Похвали се, че бил сключил сделка с дявола. Можеш да забиеш цял кол в сърцето му и пак нищо няма да постигнеш. Не можеш да го убиеш. — Смехът му стана неконтролируем.

— Къде се крие той, Тайлър? — прекъсна го Стефан рязко. — Всеки вампир се нуждае от място, където да спи. Къде е той?

— Ще ме убие, ако ти кажа това. По-скоро направо ще ме изяде, човече. Боже мой, ако ти кажа какво направи с онзи елен, преди да издъхне… — Смехът на Тайлър стихна в нещо като хлипания.

— Тогава е по-добре да ни помогнеш да го унищожим, преди да успее да ни намери, нали? Кое е слабото му място? В какво е уязвим?

— Господи, онзи елен… — разциври се Тайлър.

— Спомняш ли си Сю? И над нея ли се разплака? — сряза го Стефан грубо. Отново посегна към брадвата. — Мисля, че само ни губиш времето.

Брадвата отново се издигна във въздуха.

— Не! Не! Слушай какво ще ти кажа сега, ще ти разкрия нещо важно. Работата е там, че има един вид дърво, което може да го нарани… ама не да го убие, а само да го нарани. Той ми призна това, ала не ми разкри името на това дърво! Кълна ти се, че казвам истината!

— Не си достатъчно убедителен, Тайлър — поклати глава Стефан.

— За Бога… ще ти кажа къде ще бъде той тази вечер. Ако побързаш, може би ще успееш да го спреш.

— Какво искаш да кажеш с това „къде ще бъде тази вечер“? Говори по-бързо, Тайлър!

— Добре. Ще отиде при Вики. Каза ми, че довечера ще се сдобием с нова жертва. Това не ти ли помага? Ако побързаш, можеш да го заловиш там!

Стефан се смрази. Сърцето на Мередит се разтуптя диво. Вики. Въобще не бяха очаквали нападение срещу Вики.

— Деймън я пази сега — припомни им Мат. — Нали така, Стефан? Така ли е?

— Предполагам, че да — изрече Стефан. — Оставих го там по здрачаване. Ако нещо се е случило, би трябвало да ме повика…

— Ех, момчета — прошепна Бони. Очите й се разшириха от тревога, а устните й потрепнаха. — Мисля, че по-добре веднага да тръгваме натам.