Читать «Тъмното обединение» онлайн - страница 65

Изражението на Тайлър се промени от отровна омразна гримаса в подигравателна усмивка.

— Ти си въобразяваш, че ще ти кажа? Той е мой приятел.

— Никакъв приятел не ти е. Той просто те използва. И освен това е убиец.

— Не усложнявай нещата, Тайлър — добави Мат.

— Ти вече си се превърнал в негов съучастник. Тази вечер се опита да убиеш Мередит. Много скоро, дори и да искаш, няма да можеш да се откажеш. Прояви разум и спри всичко това още сега. Кажи ни всичко, което знаеш за него.

Тайлър оголи зъбите си.

— Нищо няма да ви кажа. Как ще ме накарате да проговоря?

Останалите се спогледаха. Атмосферата се промени и стана по-напрегната, когато отново впериха погледи в Тайлър.

— Ти наистина ли не разбираш? — попита го Мередит тихо. — Тайлър, ти си помогнал Сю да бъде убита. Тя умря заради един отвратителен ритуал, който те е променил в нещото, което сега виждат очите ми. Ти си планирал и моето убийство, както и това на Вики и Бони, сигурна съм. И сега очакваш да проявим милост към теб? Да не би да си въобразяваш, че те подмамихме тук, за да бъдем мили с теб?

Настъпи тишина. Подигравателната усмивка се изтри от устните на Тайлър. Заозърта се изплашено, обхождайки с поглед противниците си.

Но те до един бяха неумолими. Дори и дребното лице на Бони бе добило сурово и непрощаващо изражение.

— Жервез от Тилбъри споменава нещо интересно — рече Стефан с почти любезен тон. — Съществува лек за върколаците, освен традиционния сребърен куршум. Слушай. — Той разтвори книгата върху коляното си и зачете на лунната светлина: — Всички сериозни и способни доктори изказват и подкрепят идеята, че ако един върколак бъде лишен от един от крайниците си, той със сигурност ще възстанови първоначалното си човешко тяло. Жервез по-нататък разказва историята на някой си Рембо от Оверн, върколак, който бил излекуван, след като един дърводелец му отсякъл една от задните лапи. Това, разбира се, вероятно е било ужасно болезнено, но в същата история след това се разказва още, че този Рембо накрая благодарил на дърводелеца, че „го отървал веднъж завинаги от това прокълнато и отвратително животинско тяло“. — Стефан вдигна глава. — А сега мисля, че ако Тайлър не ни помогне с повече сведения, поне можем да се подсигурим той повече да не напада и убива хора. Какво ще кажете?

Пръв заговори Мат:

— Мисля, че е наш дълг да го изцерим.

— От нас се иска само да го освободим от един от крайниците му — съгласи се Бони.

— Аз се досещам кой крайник ще е най-подходящ за целта — изрече Мередит задъхано.

Очите на Тайлър щяха да изхвръкнат от орбитите си. Под слоя от мръсотия и кръв обикновено червендалестото му лице започна да пребледнява.

— Ти просто блъфираш!

— Подай ми брадвата, Мат — каза Стефан. — Мередит, свали му едната обувка.