Читать «Тъмното обединение» онлайн - страница 63

Мередит затвори очи и чу как до нея Бони преглътна мъчително. Протегна ръка и напипа ръката на приятелката си, за да я стисне с все сила, но продължи да слуша. Досега Стефан не се бе впускал пред тях в толкова подробни описания.

— Вампирите не се нуждаят от подобни разрези по телата на жертвите си. Вместо нож използват зъбите си — продължи Стефан. Повдигна леко горната си устна, за да оголи зъбите си. — Но ако един вампир иска да даде на някой друг да пие от кръвта, той би могъл да прибегне до срязване вместо ухапване. Ако вампирът иска някой да вкуси кръв за пръв път, тогава би направил такъв разрез. И това ме накара да се замисля за кръвта. Разбирате ли, кръвта е много важна. За вампирите е източник на живот, на Силата. Всички ние се нуждаем от нея, за да оцелеем, затова много пъти се е случвало да подлудяваме, ако останем без източник на кръв. Но кръвта е средство и за други неща, например… за ритуално посвещаване. Ритуалното посвещаване и Силата. Сега си мисля за тези два фактора и се опитвам да ги свържа с това, което видях в теб, Тайлър, когато дойдох за пръв път във Фелс Чърч. Незначителни на пръв поглед подробности, на които тогава не обърнах достатъчно внимание. Но си припомних нещо, което Елена ми бе споменала за историята на твоя род, заради което реших да проверя в дневника на Хонория Фел.

Стефан извади лист хартия, пъхнат между страниците на книгата, която държеше в ръцете си:

— Ето, преснимах една страница от дневника й, за да ти я прочета. Ще узнаеш малката фамилна тайна на рода Смолуд… ако си способен да четеш между редовете.

Сведе очи към листа и зачете:

„12 ноември. Свещите са готови, ленът е изтъкан. Не ни достигат царевично брашно и сол, но все някак ще изкараме зимата. Снощи имахме голяма тревога: вълци се нахвърлили върху Джейкъб Смолуд, когато се връщал от гората. Лекувах раната му с боровинки и кора от ракита, но се оказа много дълбока и сега съм много изплашена. След като се прибрах у дома, прегледах руническите заклинания, но с никого, освен с Томас, не споделих това, което ми подсказаха тези пожълтели страници.“

— Тук тя говори за предсказания — додаде Стефан, като вдигна глава. — Хонория е била това, което днес бихме нарекли вещица. В дневника си тя продължава с описанието на „големи неприятности с вълци“ в различни други краища на тяхното селище… по всичко изглежда, че те внезапно са били подложени на свирепи нападения, особено на млади момичета. Разказва също как двамата със съпруга й били обзети от все по-дълбока тревога. И накрая идва ред на следния откъс:

„20 декември. Отново има суматоха в дома на Смолуд. Преди няколко минути чухме силни писъци и Томас ми каза, че е време да се действа. Вчера той приготви куршумите. Зареди пушката си и сега тръгваме затам. Ако оцелеем, отново ще запиша случилото се.

21 декември. Снощи се отбихме в дома на Смолуд. Джейкъб си изпати ужасно. Вълкът е убит.

Ще погребем Джейкъб в малкото гробище в подножието на хълма. Дано душата му намери покой в смъртта.“