Читать «Тъмното обединение» онлайн - страница 61

Мередит ги изгледа как стоят изправени един срещу друг. Толкова са различни, помисли си тя. Стефан беше блед, зелените му очи платяха, излъчвайки гняв и заплаха, но от него струеше вродено достойнство и душевна чистота. Приличаше на строгия ангел хранител, издялан от мрамор на един от съседните гробове. Докато Тайлър напомняше за уловено в капан животно. Присви се, силно изгърбен, тежко задъхан, с гърди, изцапани от кръв и слюнка. Жълтите му очи излъчваха само омраза и страх, а пръстите му помръдваха неспокойно, сякаш се канеше в следващия миг да забие ноктите си в нещо. От гърлото му се надигна приглушено стенание.

— Не се плаши, този път няма да те пребия — рече му Стефан. — Освен ако не се опиташ да побегнеш. Сега ще отидем в разрушената църква, за да си побъбрим малко. Ти обичаш да разказваш разни истории, Тайлър. Защо сега не ми разкажеш още една?

Тайлър се хвърли отчаяно към него, като се пресегна към гърлото на Стефан. Но Стефан беше готов за атаката му. Мередит подозираше, че както Стефан, така и Мат, се наслаждаваха на последвалата схватка, освобождавайки се от натрупаната и сдържана досега агресия. Но не и Мередит, която се извърна настрани.

Накрая Тайлър се озова здраво овързан с дебело въже. Все още можеше да ходи или поне да пристъпя, а Стефан го държеше отзад за ризата му и без много да се церемони с него, го насочваше по пътя към църквата.

Вътре Стефан натисна Тайлър да седне на земята край отворения гроб.

— А сега — поде той — ще си поговорим. И ти трябва да ни сътрудничиш, Тайлър, иначе ще съжаляваш много, много горчиво.

10

Мередит седна върху срутената, висока до коленете стена на църквата.

— Стефан, ти каза, че ще бъде опасно, но не каза, че ще го оставиш да ме души.

— Съжалявам, Мередит. Надявах се той да ми даде някакви сведения, особено след като призна, че е присъствал на смъртта на Сю. Но не биваше да чакам толкова дълго.

— Не съм признал нищо! Нищо не можеш да докажеш! — извика Тайлър. В гласа му отново се долови животинско скимтене, но докато вървяха към църквата, лицето и тялото му бяха започнали да възвръщат нормалния си вид. Или по-скоро заприличаха поне малко на човешки, помисли си Мередит. Макар отоците, раните и засъхналата кръв да не бяха нещо нормално.

— Това тук не е съдебно заседание, Тайлър — обади се тя. — И сега баща ти не може да ти помогне.

— Но ако бяхме в съдебна зала, щяхме да присъстваме на много интересно съдебно дело — добави Стефан. — Според мен можеше да ти се предявят достатъчно обосновани обвинения, за да бъдеш осъден за съучастие в убийство.

— Така става, като не се претопяват бабините лъжички за чай, за да се отлеят сребърни куршуми от тях — намеси се Мат.