Читать «Тъмното обединение» онлайн - страница 31
Л. Дж. Смит
— Накрая дойдоха полицаите и обявиха, че Сю е мъртва, но ние вече го знаехме — завърши Бони. — А после те прибраха Вики Бенет… бедната Вики само бълнуваше несвързано. Не ни позволиха да говорим с нея, а майка й затваря телефона всеки път, когато й се обадим. Някои хора дори подхвърлят, че Вики го е направила, което е пълна глупост. Но те не вярват, че Елена е разговаряла с нас, така че няма да повярват на нищо от това, което тя ни каза.
— А най-важното от всичко, което тя каза, беше думата „той“ — прекъсна я Мередит. — Няколко пъти я повтори. Следователно става дума за мъж, при това някой с много могъщи Сили.
— Именно този мъж ме сграбчи за ръката в коридора — вметна Бони. Тя разказа на Стефан за подозренията си към Тайлър, но както Мередит бе изтъкнала, Тайлър не се вписваше в образа на убиеца. Нямаше нито достатъчно мозък, нито Сила, за да бъде онзи, за когото Елена ги бе предупредила.
— А какво ще кажеш за Каролайн? — попита Стефан. — Възможно ли е тя да е видяла нещо?
— Тя беше навън — уточни Мередит. — Добра се до вратата и се измъкна, докато ние още се лутахме вътре. Чула писъците, но била прекалено изплашена, за да се върне обратно в къщата. Честно казано, не я обвинявам.
— Така че всъщност никой, освен Вики не е видял какво точно се е случило.
— Да. Но тя не може да каже нищо. — Бони продължи историята от там, където я бе прекъснала Мередит. — И след като видяхме, че никой не ни вярва, си спомнихме казаното от Елена за магията за призоваване. Решихме, че тя е искала да призовем теб, защото си е мислела, че можеш да помогнеш по някакъв начин. И така… ще можеш ли?
— Ще се опитам — обеща Стефан. Изправи се и направи няколко крачки, обърнат с гръб към тях. После се спря, без нищо да каже. Накрая рязко се обърна и погледна Бони в очите. — Бони — отново заговори, по-тихо, но все така напрегнато, — в твоите сънища наистина си разговаряла с Елена лице в лице. Как мислиш, ще можеш ли отново да изпаднеш в транс?
Бони леко се изплаши от това, което видя в очите му. Те блестяха изумруденозелени върху бледото му лице. Сякаш изведнъж успя да надникне зад маската му на самоконтрол. Под нея имаше толкова много болка, толкова много копнеж… както и толкова голямо напрежение, че едва издържаше да го гледа.
— Бих
— Тогава да го направим. Точно тук и сега. И ще видим дали ще можеш да ме вземеш със себе си. — Очите му бяха хипнотизиращи, но не с някаква скрита Сила, а с поразяващата мощ на волята. Бони искаше да го направи заради него… той я накара да го пожелае. Но споменът за последния сън й дойде в повече. Не би могла отново да се изправи пред целия този ужас.
— Стефан, прекалено опасно е. Бих могла да се отворя за всичко… и тъкмо от това съм много изплашена. Ако това нещо обсеби съзнанието ми, не зная какво може да се случи.
