Читать «Тъмното обединение» онлайн - страница 33

— А пък вие двамата, ако искате, можете да слезете в избата и да си наточите от моето къпиново вино — подкани тя братята. В този миг Бони бе готова да се закълне, че госпожа Флауърс им намигна, докато изричаше тези думи.

Стефан пое дълбоко дъх. Той все още оставаше нащрек.

— Хм, вижте какво, госпожо Флауърс…

— Старата ти стая те очаква. Откакто си замина, никой не е стъпвал там. Можеш да я ползваш, когато пожелаеш. Това ни най-малко няма да ме притеснява.

Стефан като че ли не можеше да намери нужните думи, за да й благодари.

— Е… благодаря ви. Много съм ви благодарен. Но…

— Ако се притесняваш, че ще кажа на някого, недей. Нямам навика да си отварям устата, когато не е нужно. Никога не съм го правила, няма и да го направя. Е, как е гроздовият сок? — обърна се тя към Бони.

Бони бързо отпи една глътка.

— Хубав е — отвърна й тя съвсем честно.

— Щом сте готови, върнете чашите върху подноса. Обичам всичко да е подредено. — Госпожа Флауърс огледа за последен път обора, поклати глава и въздъхна. — Какъв срам. Толкова хубаво момиче. — Изгледа пронизващо Стефан с очи като мъниста от оникс. — Този път внимавай повече, момче — рече тя на раздяла и си тръгна, поклащайки глава.

— Леле! — възкликна Бони, загледана с възхищение след нея. Всички останали само се спогледаха недоумяващо.

— Толкова хубаво момиче — повтори Мередит като ехо, — но за кого говореше? За Сю или за Елена? Елена наистина бе прекарала през последната зима около седмица в същия този обор… но нали се предполагаше, че госпожа Флауърс не знае за това. Ти да не би да си й казвал нещо за нас? — обърна се Мередит към Деймън.

— Нито дума. — Деймън изглежда се забавляваше от ставащото. — Тя е една почтена стара дама, макар че е леко откачена.

— Трябва да й признаем, че е по-умна от всички нас — възрази Мат. — Като се замисля за дните, които прекарахме да я следим как шета в мазето… мислиш ли, че е знаела, че я наблюдаваме?

— Вече не зная какво да мисля — каза Стефан бавно. — Просто се радвам, че тя май ще се окаже на наша страна. И че ни осигурява сигурно място за престой.

— Както и гроздов сок — усмихна се Мат на Стефан. — Искаш ли малко? — Подаде му чашата си.

— Можеш да си вземеш гроздовия сок и… — Но Стефан също се усмихна. За миг на Бони й се стори, че те двамата отново започват да се държат както преди Елена да умре. Приятелски, топло, свойски, както те двете с Мередит. После я прониза болка.

Но Елена не е мъртва, припомни си тя. Тя е тук повече от всякога. Нали именно тя ръководи всичко, което говорим и вършим.

Стефан отново се натъжи.

— Когато госпожа Флауърс се появи на прага, тъкмо се канех да ви кажа, че ще е по-добре да се залавяме за работа. И мисля, че трябва да започнем от Вики Бенет.

— Няма как да се видим с нея — отвърна Мередит. — Родителите й не допускат никого при нея.