Читать «Тъмното обединение» онлайн - страница 30

Стефан и Мат се спогледаха. Е, страхотна картинка, помисли си Бони. Беше почти забавно: върху лицата и на двамата бе изписано едно и също изражение. Болка и умора, както и старание да не го показват. Независимо от всичко, Елена винаги оставаше помежду им.

Накрая Мат протегна ръка и Стефан я стисна. Сетне двамата отстъпиха назад, доволни, че най-трудното бе минало.

— Къде е Деймън? — попита Мередит.

— Мотае се някъде наоколо. Реших, че може би е по-добре да останем няколко минути без него.

— Искаме няколко десетилетия да останем без него — изтърси Бони, преди да успее да се спре, а Мередит додаде: — Не може да му се вярва, Стефан.

— Мисля, че грешиш — рече Стефан тихо. — Ако пожелае, той може много да ни помогне.

— А междувременно всяка нощ ще убива неколцина от местните жители? — повдигна вежди Мередит. — Не биваше да го взимаш със себе си, Стефан.

— Не ме доведе той. — Гласът дойде някъде зад гърба на Бони, но застрашително близко. Бони подскочи, инстинктивно се хвърли към Мат, който я хвана за рамото.

Деймън се подсмихна леко, само с ъгълчето на устата си. Сега беше свалил черните си очила, но очите му не бяха зелени. Бяха черни като пространството между звездите. Но е почти толкова красив, колкото Стефан, неволно си помисли Бони, докато напипваше пръстите на Мат, за да ги стисне тревожно.

— Значи сега тя е с теб, така ли? — обърна се Деймън към Мат с небрежен тон.

— Не — сухо отвърна Мат, без да пуска Бони.

— Стефан не те е довел, така ли? — удиви се Мередит, застанала от другата страна. В сравнение с всички останали на нея присъствието на Деймън й въздействаше най-слабо, най-малко се плашеше от него и заради това беше най-неподатлива на влиянието му.

— Не — призна Деймън, вперил поглед в Бони. Не се държи като другите, помисли си тя. Гледа където иска, без значение с кого разговаря. — Ти го направи.

— Аз ли? — слиса се Бони и леко потръпна. Не можеше да разбере какво има предвид.

— Ти направи магията, нали?

— Маги… — Ох, по дяволите. В съзнанието на Бони изплува следната картина: черните коси върху бялата хартиена кърпичка. Очите й се отместиха към черната коса на Деймън, по-фина и права от тази на Стефан, но също толкова черна. Очевидно Мат бе допуснал грешка при сортирането на кичурите.

— Ти ни призова, Бони. — В гласа на Стефан се прокрадна нетърпение. — Ние дойдохме. Какво става?

Всички насядаха върху балите с леко загнило сено, освен Деймън, който остана прав. Стефан се приведе напред с ръце върху коленете, загледан в Бони.

— Ти ми каза… ти каза, че Елена е разговаряла с теб. — Преди да произнесе името й, той направи продължителна пауза. Лицето му си оставаше напрегнато.

— Да. — Тя се насили да се усмихне. — Беше само сън, Стефан, при това много странен сън…

Разказа му го, както и случилото се след това. Стефан я изслуша напрегнато, като в зелените му очи припламваха искри всеки път, когато тя изричаше името Елена. А когато му описа края на купона в къщата на Каролайн и как бяха намерили тялото на Сю Карсън в задния двор, кръвта се отдръпна от лицето му, но не каза нищо.