Читать «Тъмното обединение» онлайн - страница 28

Та щом удари звънецът, тя първа се втурна навън през вратата. Но вместо чинно да се запъти към стаята за следващия час, отново се скри в тоалетната, за да изчака там следващия звънец. Чак когато коридорът се изпразни, забърза към крилото, където се намираше кабинетът по чужди езици. Мина покрай дъската с обявите и съобщенията за събитията, планирани за края на учебната година, без въобще да ги погледне. Какво значение имаха изпитите за SAT и дори дипломирането, какво значение въобще имаше всичко останало? Та нали всички те можеха да не доживеят до края на месеца…

В бързината едва не връхлетя върху някаква фигура в коридора. Вдигна рязко поглед от краката си и го насочи към модните обувки на непознатия. Над тях се виждаха джинси, плътно прилепнали, но достатъчно износени, за да смекчават очертанията на коравите мускули. Тесни бедра. Солиден гръден кош. Лице, способно да доведе до полуда някой скулптор: чувствени устни, високи скули. Черни очила. Леко пригладена назад черна коса. За миг Бони остана със зяпнала уста.

О, Господи, бях забравила колко е страхотен, помисли си момичето. Прости ми, Елена, но малко остава да му се нахвърля.

— Стефан! — извика тя.

После съзнанието й отново се завърна в реалността и тя се огледа тревожно наоколо. Нямаше жива душа. Веднага го сграбчи за ръката.

— Луд ли си да се появяваш тук? Да не си откачил?

— Трябваше да те намеря. Мислех, че е спешно.

— Така е, но… — Той изглеждаше толкова не на място, застанал насред коридора на гимназията. Толкова екзотичен. Като зебра сред стадо овце. Тя като обезумяла моментално го задърпа към стаичката на чистачките.

Но той не помръдна. Беше по-силен от нея.

— Бони, ти каза, че искаш да поговорим за…

— Трябва да се скриеш! Отивам да взема Мат и Мередит и ще ги доведа тук, след което ще поговорим. Но ако някой те види, вероятно ще те линчуват. Защото имаше още едно убийство…

Лицето на Стефан се промени и той се остави тя да го поведе към стаичката. Опита се да й каже нещо, но след това явно реши да си замълчи.

— Ще те чакам — каза само.

Отне й само няколко минути да намери Мат в кабинета по авторемонт, а Мередит в класа по икономика. Те забързаха обратно към стаичката на чистачките, за да изведат Стефан колкото може по-бързо от училището, без да предизвикват нечии подозрения.

Все някой ще ни види, дяволите да го вземат, трескаво си повтаряше Бони. И тогава всичко ще зависи от това кой ще е този някой и какви слухове ще плъзнат в училището.

— Трябва да го отведем на безопасно място, но не и в къщата на някого от нас — заяви Мередит. Прекосиха паркинга на училището с максимално възможната бързина.

— Чудесно, но къде? Почакай малко, какво ще кажеш за пансиона?… — Гласът на Бони секна. На паркинга пред нея се виждаше малка черна кола. Италиански автомобил, лъскав, елегантен и страшно секси. Прозорците бяха затъмнени въпреки забраната, така че не можеше да се види кой седи вътре. После Бони зърна емблемата с жребец на капака.