Читать «Тъмното обединение» онлайн - страница 18

— Гадняр! — изкрещя Бони.

Дори и Мередит се развика гневно. Разбира се, само споменаването на Стефан се оказа достатъчно, за да настъпи бъркотия, може би Тайлър се беше надявал точно на това. Всеки се обърна към съученика до себе си и се развика тревожно, ужасено, възбудено. Особено развълнувани бяха момичетата.

Това сложи край на сбирката. И без това досега всички бяха настроени крайно подозрително, но от този момент нататък тълпата се разпръсна на групи от по двама или трима, които продължаваха да спорят разгорещено.

Бони ги изпрати с гневен поглед.

— Да предположим, че те ти повярват. Какво искаш да направят? — попита я Мат. Тя не бе забелязала кога се беше приближил до нея.

— Не зная. Каквото и да е, само да не стоят като агнета и да чакат да бъдат избити. — Погледна го в лицето. — Мат, добре ли си?

— Не зная. А ти добре ли си?

Бони се замисли.

— Не. Искам да кажа, че донякъде съм изненадана, че все пак съм сравнително добре, защото когато Елена умря, отначало просто не можех да го понеса, нито да го приема. Всичко, което се случи… Но пък и не бях толкова близка със Сю, а освен това… не зная! — Отново й се прииска да удари нещо. — Всичко това ми дойде прекалено много!

— Ти си полудяла.

— Да, полудяла съм. — Внезапно Бони осъзна какво изпитваше през целия ден. — Убийството на Сю беше не просто нещо грешно. То беше нещо зло. Истинско зло. И който го е направил, не бива да се измъкне просто така. Тогава светът би се превърнал в място, където всичко това може да се случва и да остава ненаказано… — Не събра сили, за да довърши.

— И тогава какво? Повече не искаш да живееш тук? Какво ще стане, ако светът действително е такъв?

Погледът му оставаше все така примиренчески, пълен с горчивина и болка. Бони беше потресена, но все пак заяви твърдо:

— Няма да позволя да е такъв. Нито пък ти.

Той само я изгледа така, сякаш беше дете, настояващо, че Дядо Коледа съществува.

— Ако очакваме другите да ни възприемат насериозно — обади се Мередит, — по-добре ще е самите ние да се възприемаме насериозно. Елена се свърза с нас. Тя иска да направим нещо. Ако сега наистина вярваме в това, по-добре ще е да си изясним какво е то.

Лицето на Мат се сгърчи при споменаването на Елена. Бедничкият, ти още си влюбен в нея, както и преди, помисли си Бони. Само се чудя дали нещо може да те накара да я забравиш?

— Ще ни помогнеш ли. Мат? — попита го тя.

— Ще помогна — обеща тихо Мат. — Но още не зная какво смяташ да правиш.

— Смятаме да спрем този ненормалник, преди да е убил още някого — обясни му Бони. За пръв път осъзна, че тъкмо това възнамеряваше да стори.

— Сама? Защото ти си сама, трябва да си наясно с това.

— Ние сме сами — поправи го Мередит. — Тъкмо това се опита да ни каже Елена. Тя каза, че трябва да направим магия за призоваване, за да поискаме помощ.