Читать «Тъмното обединение» онлайн - страница 17

— Какво ви става на всички? — изрече тя отчаяно. Искаше й се да удари нещо. — Нима наистина мислите, че Сю сама се е хвърлила от балкона!

— Хората говорят — поде приятелят на Диана, но после вдигна безпомощно рамене. — Ами… нали си казала на полицията, че и Вики Бенет е била в стаята? А сега тя отново не е на себе си. И ти самата малко преди това си чула Сю да крещи: „Не, Вики, не!“

Бони имаше чувството, че вятърът я е съборил на земята.

— Вие си мислите, че Вики… о, Господи, вие не сте на себе си! Чуйте ме. Нещо ме сграбчи за ръката в онази къща и това не беше ръката на Вики. А пък самата Вики няма нищо общо с падането на Сю от балкона.

— А и между впрочем тя не е достатъчно силна, за да направи това — изтъкна Мередит. — Дори с мокри дрехи не тежи повече от четиридесет и три килограма.

Някой от по-задните редици промърмори нещо за това, че лудите често притежавали нечовешка сила.

— Нали Вики беше регистрирана в психиатрията…

— Елена ни каза, че е мъж! — развика се Бони, изгубила самообладание. Лицата, които се извърнаха към нея, бяха враждебни и непреклонни. Едва тогава забеляза една физиономия, от която й олекна. — Мат! Кажи им, че ти ни вярваш.

Мат Хъникът стоеше малко встрани, с ръце в джобовете, навел русокосата си глава. Но сега я вдигна и това, което Бони прочете в сините му очи, я накара да затаи дъх. Мат не я гледаше враждебно и непреклонно като останалите, но в очите му се четеше единствено равнодушие и отчаяние, което всъщност беше още по-лошо. Той само повдигна рамене, без да изважда ръце от джобовете си.

— Ако това има значение за теб, аз ти вярвам — заговори Мат. — Но какво значение има? И без това нищо няма да се промени.

За пръв път в живота си Бони изгуби дар слово. Мат беше разстроен след смъртта на Елена, но това…

— Той обаче й вярва — намеси се Мередит бързо, решила да се възползва от момента. — Какво трябва да направим, за да убедим и вас?

— Може би да ни свържеш с Елвис Пресли — извика някой, от което кръвта на Бони веднага кипна. Беше Тайлър. Тайлър Смолуд. Хилеше се като маймуна в ужасно скъпия си пуловер на Пери Елис5, демонстрирайки здравите си бели зъби.

— Не е толкова впечатляващо, колкото да получиш психарски имейл от мъртва кралица на красотата, но все пак е някакво начало — додаде Тайлър нагло.

Мат винаги бе твърдял, че тази усмивка си плаче за един як десен прав точно в носа му. Но сега дори и Мат, единственото момче в тълпата, което не беше физически по-слабо от Тайлър, само гледаше унило в краката си.

— Млъкни, Тайлър! Не знаеш какво се случи в онази къща — скастри го Бони.

— Е, очевидно и ти не знаеш повече. Може би ако не се беше крила във всекидневната, щеше да видиш какво се е случило. И тогава някой можеше да ти повярва.

Бони така се възмути, че не можа да каже нито дума. Остана да се взира в Тайлър с отворена уста, но след малко я затвори. Тайлър още чакаше реакцията й. И като разбра, че тя няма да заговори, отново й показа прекрасните си зъби.

— Готов съм да се обзаложа, че Вики го е направила — рече той, като смигна на Дик Картър, който някога беше приятел на Вики Бенет. — Тя всъщност е една силна малка сладурана, нали, Дик? Тя би могла да го направи. — Обърна се и добави презрително през рамо: — Или пък онзи Салваторе се е завърнал в града.