Читать «Тъмното обединение» онлайн - страница 105
Л. Дж. Смит
Надвисна тишина. В думите му има жестока истина, помисли си Бони. Там, където се намираха сега, на това ужасно място отвъд всичко нормално, всякакви претенции или опити за фалшиво успокояване изглеждаха не на място. Имаше само една истина. И Стефан изговаряше на глас именно тази истина.
Той остана загледан в брат си, който също го знаеше. Цялата онази свирепа бясна борбеност, която преди малко беше насочена към Клаус, сега се бе насочила към Стефан в напразна надежда някак си да може да му помогне.
— Не съм ранен зле. Аз съм мъртъв — с жестока откровеност промълви Стефан, без да откъсва поглед от Деймън. Това е последната и най-грандиозна борба между волята на единия и волята на другия брат, помисли си Бони. — А ти трябва да отведеш Бони и другите оттук.
— Няма да те оставим — намеси се Бони. Това бе самата истина. Това поне имаше право да му обещае.
—
— Пет пари не давам за техния живот, не ме е грижа за тях! — просъска Деймън.
И това е самата истина, помисли си Бони. Но кой знае защо не се засегна. Имаше само един живот, на който Деймън действително държеше, и това съвсем не беше неговият собствен.
— Грижа те е! — извика му Стефан. Той се вкопчи в ръката на брат си с такава ярост, сякаш двамата участваха в двубой и единствено чрез груба сила Стефан можеше да убеди Деймън да се вслуша в думите му. — Елена имаше една последна молба. Е, сега това е и моя молба. Ти притежаваш Силата, Деймън. Искам да я използваш, за да им помогнеш.
— Стефан… — прошепна Бони отчаяно.
—
В продължение на няколко секунди, сторили се безкрайни на Бони, Деймън само се взираше нямо в Стефан. Ала накрая изрече сакралното: „Обещавам“, то се отрони от устните му бързо и остро като удар с кинжал. Пусна ръката на Стефан и се обърна към Бони:
— Да тръгваме.
— Не можем да го
— Напротив, можем. — В този момент в лицето на Деймън нямаше нищо младежко. Нищо уязвимо. — Ти и твоите приятели човеци си тръгвате оттук — завинаги. Аз ще се върна.
Бони поклати глава. Усещаше смътно, че Деймън не предаваше Стефан, че той някак си поставяше идеалите на Стефан над живота му, но всичко беше твърде дълбоко и неразбираемо за нея. Тя не го разбираше и не желаеше да си блъска главата с тази загадка. Знаеше единствено и само, че не можеха да оставят Стефан тук.
—