Читать «Тъмното обединение» онлайн - страница 103

Очите на Бони бяха толкова замъглени, че не виждаше нищо, но чу гласа, проехтял съвсем ясно, студен и арогантен, изпълнен с абсолютна увереност. Само пет думи, но те промениха всичко:

— Разкарай се от брат ми.

15

Клаус изкрещя — крясък, който напомни на Бони за древните хищници, за саблезъбите тигри и мамутите с огромни бивни. Едновременно с крясъка от устата му бликна кръв, която превърна красивото му лице му в сгърчена от ярост маска.

Ръцете му се извиха назад в напразен опит да се докопа до копието от бял ясен и да го изтръгне от гърба си. Но то беше забито твърде дълбоко. Ударът наистина си го биваше.

— Деймън — прошепна Бони.

Той стоеше на края на поляната, сред дъбовете. Докато тя го гледаше смаяно, той пристъпи една крачка, после още една — матки прокрадващи се стъпки със смъртоносна цел.

И беше гневен. Ако всичките й мускули не бяха тъй вцепенени, Бони щеше да избяга само виждайки изражението на лицето му. Никога, на ничие лице не бе виждала толкова открито смъртоносна заплаха.

— Разкарай се… от… брат ми — процеди той през стиснати зъби. Погледът му не се отклони нито за миг от Клаус, докато правеше следващата стъпка.

Клаус отново изкрещя, но ръцете му престанаха да опипват трескаво гърба му.

— Идиот такъв! Не беше нужно да се борим един срещу друг! Казах ти го още там, в къщата! Можехме да не си пречим!

Гласът на Деймън не бе по-висок отпреди:

— Разкарай се от брат ми. — Бони усети как у него се надига мощен като цунами прилив на Силата. Той продължи, но тъй тихо, че Бони трябваше да напрегне слуха си, за да го чуе. — Преди да съм ти изтръгнал сърцето.

— Казах ти! — кресна Клаус с пяна на уста. Деймън не обърна внимание на виковете му. Вниманието му беше фокусирано върху гърлото на Клаус, върху гърдите му, върху биещото в тях сърце, което се готвеше да изтръгне.

Клаус вдигна здравото копие и го хвърли.

Въпреки многото изгубена кръв русокосият явно имаше още сила. Замахът беше внезапен, силен и почти неспасяем. Бони видя как запрати копието към Деймън и инстинктивно примижа, но когато в следващия миг отвори очи, чу силен плясък на криле.

Клаус се беше втурнал точно към мястото, където преди малко се намираше Деймън, но сега там един черен гарван рязко се извиси нагоре, като само едно перо остана да се рее във въздуха. Докато Бони гледаше смаяно. Скоростта, с която се носеше Клаус, го отнесе в мрака отвъд поляната и той изчезна.

В гората надвисна мъртвешка тишина.

Бони се отърси бавно от сковалата я парализа и направи няколко стъпки, а после се затича към мястото, където лежеше Стефан. Той не отвори очи при приближаването й. Изглежда бе изпаднал в безсъзнание. Тя коленичи до него. Обзе я някакво ужасяващо спокойствие като човек, който плува в ледена вода и най-сетне усеща първите неизбежни признаци на фатално измръзване. Ако не й се бяха струпали толкова много драматични преживявания едно след друго, може би щеше да се разкрещи или да изпадне в истерия. Но това бе последната стъпка, последната малка крачка към нереалността, в света, където това не биваше да се случва, но се случваше.