Читать «Красавицата и звярът» онлайн - страница 7

След като реши, че няма смисъл да спори, Роджър измърмори:

— Може би. Хайде да вървим да видим ангела на Уйлям. Ясно е, че на тази земя расте добра реколта.

Гита спря бесния си бяг, когато пред нея изникна силуетът на дома й. След малко дишането и на двете с Маргарет се уравновеси. В мълчаливо съгласие те се опитаха да приведат в ред външността си. Гита отбеляза мимоходом, че Маргарет се нуждае от много по-малко оправяне в сравнение с нея, и докато се почисти, доколкото можа, забеляза пристигането на рицарите, с които се бяха срещнали за кратко.

— Той въобще не прилича на Уйлям или на Робърт.

Гита въздъхна, докато наблюдаваше как големият червенокос мъж скача грациозно от седлото.

— Такива красиви очи!

— Да — въздъхна Маргарет, наблюдавайки рицаря, който яздеше до едрия червенокос. — Като трева, току-що поникнала и свежа.

— Зелени? Как можа да помислиш, че очите му се зелени? — смръщи се Гита, но разбра за кого говори Маргарет и се изкиска: — Ох, ох! Ето къде си се втренчила!

— Шт! Може да ни чуят. Кой тогава има хубави очи?

— Кой, големият червенокос мъж, разбира се.

— Големият червенокос мъж? Шегуваш се.

Гита почувства потребност да защити мъжа срещу удивлението на Маргарет, въпреки че не знаеше защо.

— Да, той има хубави очи. Красив цвят. Такъв мек, сладък кафяв.

— Сладък? За цвят не може да се каже, че е сладък.

Маргарет се почувства объркана и силно удивена. Някои от най-красивите рицари в страната бяха ухажвали Гита, но никога не я бяха развълнували. А сега след кратката среща с един огромен, силно червенокос и малко омачкан рицар момичето започна да мечтае за очите му.

— Не съм съвсем сигурна, наистина — отговори Гита. — И все пак думата „сладък“ ми харесва. — Въздъхна и тръгна към задната част на дома. — Е, хайде да се върнем пак при Робърт.

Маргарет я последва и попита:

— А какво мислиш за младия рицар със зелените очи?

Гита се замисли за миг, за да си припомни мъжа, за когото говореше Маргарет.

— Хубав е.

Думите отекнаха в съзнанието на Маргарет многократно, докато я обзе нещо като прозрение. И тъй като двете с Гита трябваше да се промъкват по задните стълбища на имението, за да стигнат незабелязано до стаите си, за радост, изплашеното й мълчание не беше забелязано. Когато Гита казваше за някой мъж, че е хубав, това беше просто израз на учтивост. Тя не влагаше нищо в думите си. Но ако наистина искаше да отличи някого, подбираше едно негово качество и го възхваляваше. След като бе живяла, заобиколена от някои от най-хубавите мъже на Англия, Гита реши да изкаже рядката си похвала на някакъв грамаден червенокос мъж с обветрено от битките лице. Когато влязоха в стаята й, Маргарет затвори вратата и се втренчи удивена в братовчедка си.