Читать «Красавицата и звярът» онлайн - страница 5

— Ти никога не изпадаш в несвяст — изсмя се тихо Маргарет. — И сега няма да го направиш.

— Жалко. Това би ми спестило смущението.

— Леля Берта сигурно е говорила с теб. Трябва да знаеш какво да очакваш.

— А-ха, струва ми се. Да, наистина говори нещо. Но беше страхотно трудно да я разбера — изчервяваше се, колебаеше се, мънкаше. — Маргарет отново се засмя. — Сякаш и сега е при мене. Горката леля Берта! Горката аз! Все пак най-много ме безпокои това, че трябва да се съблека. Не ми се иска и да чуя за това.

Съсредоточавайки се над дантелите на булчинската рокля на Гита, Маргарет прикри гримасата си. Тя също не искаше да чува за това. Гита имаше такова тяло, че можеше да подлуди всеки мъж. Макар очевидно да не си даваше сметка, това беше една от причините, поради която така строго я пазеха. Гита успяваше някак да бъде едновременно слаба и стройна, но пищна и чувствена. Маргарет беше виждала безброй пъти как очите на мъжете светват, щом се появи братовчедка й. Въпреки строгия контрол, имаше и случаи, когато Гита трябваше бързо да се отдръпне, за да запази девствеността си. Да се покаже гола пред мъж, беше крайно опасно, още повече ако този мъж знае, че има всички права над нея. Бедната Гита, първата й брачна нощ можеше да се окаже много бурно и болезнено изживяване.

— Той също трябва да се съблече — измърмори Маргарет накрая. — Готово! — Отстъпи крачка встрани: — Ще бъдеш много красива булка.

— Роклята е красива. — Гита се завъртя бавно пред огледалото. — Няма нужда от корекции. Деколтето е изработено чудесно. Виждала ли си някога сър Робърт? — усмихна се леко на изплашения поглед на Маргарет от рязката смяна на темата. Трудно можеше да се раздели с този навик.

— Да. Ти също си го виждала. Младият мъж, който беше в свитата на лорд Уйлям при последното му посещение.

— Искам да чуя мнението ти.

— Ами… той е слаб и рус. Мълчалив.

— Мммм. Прекалено. Възможно най-ненатрапчив. Чудя се кога е бил удостоен с рицарско звание и защо. Не мога да кажа, че прави голяма чест на титлата. През по-голямата част от времето Уйлям или вуйчо му го побутваха пред себе си и той отчаяно се опитваше да ги избягва. Добре де. Поне няма да се страхувам, че може да е брутален.

— И от това има полза.

Маргарет помогна на Гита да съблече роклята.

— Може би, когато братовчед му и чичо му не са наоколо, ще се покаже в по-добра светлина.

— Да, напълно е възможно.

Но съвсем скоро след пристигането на Робърт Гита разбра, че това е невъзможно. Вуйчото на Робърт — Чарлз Пикни — стоеше наблизо през цялото време. Тя установи, че не може да хареса Чарлз Пикни, колкото и да се стараеше. Още при първата възможност тя се измъкна от компанията на бъдещия си съпруг и неговата сянка, за да потърси Маргарет и да я повлече към градината за цветя.

Денят беше слънчев и топъл, полята зад имението бяха покрити с цветя. Настроението на Гита бързо се подобри. Обичаше пролетта, обичаше пищността и надеждата за живот, които тя носеше. Смехът и закачките с Маргарет й помогнаха да забрави тревогата си. Скоро заприлича повече на грубо, невъзпитано момиче, отколкото на лейди в навечерието на сватбата си, но това не я интересуваше. Искаше поне за кратко време да забрави Робърт, вуйчо му и сватбата.