Читать «Редактирана енциклопедия на блек метъла в Дупница» онлайн - страница 9

— Че защо ти не отнесеш този етикет и не й го дадеш от свое име? — запита с недоумение Маншон.

— Защо аз! — учуди се Полу-Обувка. — Тя харесва теб. Като че не виждам как те наблюдава! Тя ще умре от вълнение, пие бира след бира, а очите й гледат като през матирано стъкло.

— Това, че ме харесва, съвсем не ме прави длъжен да отговоря на чувствата й — заговори Маншон. — Като че са ми обръщали внимание, когато ми е било мъчно! И какво означава това „коп“? А копеле?

— Обръщение към приятел… — смутолеви Полу-Обувка — Съкращение от копче.

Маншон въздъхна и погледна към екрана на телевизора. Там се виждаше Крезов, който наскоро бе пропадал в тоалетната шахта и сега почистваше джапанките си от оградата на съседите. После се опита с тях да изцапа свои приятели, които му бяха дошли на гости. Те се разбягаха по улицата оригвайки се, с което изразяваха задоволството си.

Маншон, леко отвратен, отсипа в две чаши от водката, а с останалата се запъти към споменатата маса. Пътьом изпи стотина грама, а докато сядаше, още петдесетина.

— Всъщност дойдох да ти дам едно писмо, но виждаш ли, забравих го на масата, а вече не мога да прекося тази дистанция — заразправя Маншон на дамата.

— Защо тогава не ми сипеш малко водка? — усмихна се тя. На Маншон му се стори, че подобно поведение отива повече на Буги Б, отколкото на една дама, но се сети, че в Дупница да искаш алкохол, цигари и пари е израз на симпатия към човека и желание да се сближиш с него. Погледна я в очите и попита:

— Наблизо ли живееш?

— Татко тъкмо ме изхвърли от нас — въздъхна тя. — Той първо изгони майка, тъй като иска да живее с негова приятелка.

— Случва се… — спомена след малко Маншон и й наля още водка. Тя я отсипа в бирата си и отпи. — Как се казваш? — запита той по някое време.

— Молекула. — отвърна тя — Далече ли живееш? — попита го.

— Да! — въздъхна той. — Опасно е да се пътува напоследък — поклати глава.

Молекула се бе натъжила, а Маншон като я видя, се зачуди дали тя тъгува за своя дом, или се притеснява за него. Малко съжали, че я бе направил съпричастна на неговата неволя и запрати поглед в най-тъмното място на подземието. После събра сили и й каза:

— Не се променяй от хорските приказки! Ако има такива, дето ни се смеят, може би сме на правилен път. Както е казал Лао Дзъ „На Дао често се смеят.“ — Маншон усети, че силите го напускат, или преди седмица го бяха напуснали. Вгледа се в дланта на Молекула и видя собственото си лице — малко, с крив нос и хлътнали бузи, а то се разплака от спокойствие, непознато на Маншон.

— Как разбра, че тази жена го харесва? — запита Мъхеста Брада, а Полу-Обувка намигна на своя приятел и допълни:

— Като я видях, стори ми се такава, дето не ще нагруби човек, особено ако е недодялан като него. Ще й стане неприятно, нали разбираш?