Читать «Редактирана енциклопедия на блек метъла в Дупница» онлайн - страница 8

Когато двамата се върнаха, госпожица Успокоена не ги позна и им каза, че местата са заети.

Мъхеста Брада се отпусна на стола си с празен поглед, а след като осмисли думите на жената, започна да плаче. Брадата му доста се беше смалила, краищата й бяха опърлени, а миризмата й отблъсна някои от хората на съседните маси. Някои си спомниха един случай в бар Фиеста, когато таен подпалвач бе нагрял мешката на Буги Б със запалка и тя бе пламнала и опушила цялото помещение, преди Буги да успее да я загаси. Също и Стивън, един дупнишки маниак, се простил с връзките на маратонките си, които били запалени и изгорели без той да усети, докато бил на някакво празненство у дон Руйчо.

Полу-Обувка помоли Госпожица Успокоена да им купи някакъв алкохол, докато си тръгва, а Мъхеста Брада се опитваше да възвърне обичайния си менторски тон.

— Маншон! — обърна Мъхеста Брада опушената си физиономия към него. — Защо не станеш и не отидеш на задната маса, където седи самотна жена и може така и да остане. Мисля, че имаш нужда от един разговор, напоследък бушоните ти прегарят.

Полу-Обувка стрелна Мъхеста Брада, после погледна заинтригуван Маншон. Маншон се смути и взе да подскача на стола, все едно че там се бяха появили камилски гърбици.

— Защо да ида аз? — повдигна рамене Маншон. — Какво ще търся на нейната маса?

— Въпреки че сега няма никакво значение, въпреки всичко — усмихна се Полу-Обувка — тя е чаровна.

Маншон се замисли за кратко, после каза:

— Има и по-чаровни от нея.

— Със сигурност — отговори мрачно Мъхеста Брада.

— Но той даже не я е видял! — обади се Полу-Обувка.

— Това, че не съм я видял няма значение. Я ми кажи, Обувка на дон Паржо, според теб какви са шансовете най-красивата жена на света сега да е в тази така наречена бирария и да стои точно зад мен?

— Не съм казал, че е най-красивата, коп. Дори не казах, че е красива! Тя дори няма метър и осемдесет! И със сигурност надминава по тегло четиридесет килограма.

— И едва ли мечтае за световен мир — допълни Мъхеста Брада.

— Тогава защо не ме оставите на бира? — попита Маншон и запали цигара.

— Исках да кажа — започна отново Полу-Обувка, — че усмивката й може да спре шибаното време за теб. А в очите й ще видиш всичко, заради което си струва да напуснеш тази така наречена бирария. Когато идваше от тоалетната, забелязах, че походката й е особена, рядко срещана напоследък. Походка на човек с желязно здраве и бистра мисъл. Е — Полу-Обувка се замисли, — има какво още да се желае от бюста й, и част от жестовете й са малко смешни, но ти напиши на това листче: „Моля те, не се променяй заради мен!“ и го постави в ръката й! — Полу-Обувка бутна етикетчето от бутилката към Маншон, а Мъхеста Брада се закокори.