Читать «Редактирана енциклопедия на блек метъла в Дупница» онлайн - страница 10

Мъхеста Брада кимна и двамата се обърнаха към масата, като бавно завъртяха глави. Там Маншон беше опрял чело на ръката на Молекула и спеше. Мъхеста Брада и Полу-Обувка отново се извърнаха бавно и се погледнаха с разочарование. Мъхеста Брада понечи да се почеса по веждите.

— На тоя хайлазин не му трябва приятна компания, а един месец в една килия с Панайот и Данчо Мелчето.

— Не го съди толкова строго! — удиви се Полу-Обувка. — Тия двама ексцентрици ще се изхождат върху Маншон, докато не го превърнат в купчинка тор и от него не поникне трева. Това едва ли ще му помогне да си върне вярата!

Двамата загледаха в телевизора. След известно време Мъхеста Брада пребърка джобовете си и извади намачкана стара хартия. Побутна я по масата и каза:

— Виж какво открих в умивалнята! Мисля, че е свързано с групата, която спомена. Къдрава Заря ли беше? Или за хора от Блек метъл средите.

Полу-Обувка отначало се усмихна с недоверие. Но когато разгърна листчето, прехапа устни и зачете наум. Накрая каза:

— Това е корица от стар брой на вестник Дупница Трибун. Ако не съм допуснал груба грешка, то трябва да е на повече от десет години. Тъй като бих желал да осведомя себе си по-задълбочено с фактите и митологизацията, витаещи около историята, чувствам се длъжен да се запозная със съдържанието на този документ. — Полу-Обувка сведе очи над хартията и зачете следното:

ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ДУХОВНИЯ ГЛАД

или

НЕ ПРАВЕТЕ ТАКА ИЗВЪН ДУПНИЦА

— Днес библиотеката на едно основно училище почти беше осквернена от момчета, неидентифицирани засега, не пожелали да оставят след себе си свои координати. Целта на гнусния обир било старо списание Дъга, което, благодарение на обстоятелствата, все още е в библиотеката.

— В друго основно училище ученик с псевдоним Зак решил да се пошегува с една учителка и след часовете източил от тоалетните голямо количество екскременти и намазал стаята, в която преподавала набелязаната жертва. За съжаление надареното с въображение момче било изключено от това училище. Приятели успокоиха Зак, че има и други училища. „Всеки иска да му се прави фелацио, но малко са хората, които се сещат да си намажат преди това гениталите с мед“ — беше краткият коментар на Зак.

— Докато сме на духовна вълна — друг шегаджия редовно фалшифицира списъка със свободните работни места на дирекцията Бюро по труда, като в ментето се споменава, че има места за библиотекари, квалифицирани шефове, щатни художници и т.н. На всеки му е ясно, че за такива благи длъжности трябва вуйчо владика (или многогодишно упражняване във фелацио), но замаяните от мизерия граждани се оглеждат пред списъците с измамно чувство, че в тая държава животът се оправя.

— И докато сме на тая вълна… На централно място, на стената на пощата, се появяват интересни графити — „Аз съм социопат, бейби, така че защо не ме напляскаш. Хайде, дай ми да се разбера“, „Да го попампурите на Бхагван Шри Раджниш“ и „Нека Паржо бъде с теб“. Както и да е, само държа да слушам коментарите на бачкаторите, на които ще се падне честа да лъскат стената.