Читать «Редактирана енциклопедия на блек метъла в Дупница» онлайн - страница 11
Румен Вучков
Научихме за един младеж, който от дълго живее без доходи, справя се успешно с простотиите на всекидневието и слабо се интересува от обществена заангажираност. Буги Боклука, както е известен в някои региони на България, прекарва лятото на море, а през останалото време завързва запознанства в много градове с не по-безизвестни от него пласьори на дрога, ползвачи на дрога и мошеници.
Екипът ни ще се опита да вземе интервю от този дегенерат за едно шише ракия от Бай Георги.
— Ще го прибера в себе си. — Полу-Обувка повдигна очи. — Какво им става на тия хора, че толкова строго се държат тук!
— За какво хленчиш? — попита Мъхеста Брада. — Още някой и друг ден, пък като се поуспокои времето, ще пратим на този град по една сълза от влака.
— Като че ще ти домъчнее! — зачуди се Полу-Обувка на думите на Мъхеста Брада.
— Не, разбира се. Но ще плача, защото това място ме ограби духовно. То ме върна на село! Но какво приказвам! — усмихна се Мъхеста Брада. — Ако до седмица не се махнем, тук ще си останем, Обувка. С нашия късмет, а и доколкото се запознах с тукашните нрави, нищо чудно този негодник Стефчо Херото да вземе да открадне и влаковете, за да ги предаде на вторични суровини. — Мъхеста Брада леко се кискаше, а това уплаши Полу-Обувка и той дръпна стола си назад, за да сложи край на разговора. Мъхеста Брада продължаваше да се вайка — Чух един случай за някакво момче от Щатите, което пристигнало тук, за да участва в някакъв митинг на антиглобалисти. Момчето било анархистче, вряло и кипяло по различни краища на света, ала спецификата на тукашната действителност явно го е изненадала. За няколко седмици в компанията на Буги Б и други тукашни антиглобалисти, момчето успяло да научи да казва само „Нямам ракия. Наздраве!“
Полу-Обувка засмука цигарата си и отправи кръвясалите си очи към телевизора. Мина така около час още, без нищо особено да се случи, освен, че може би навън се бе стъмнило. Помещението като че бе променило размерите си и сега изглеждаше по-голямо, но също се получи и усещане за уют.
— Виж! — посочи с лице Мъхеста Брада към телевизора.
На екрана се забелязваха няколко фигури, върху които камерата падна последователно. Полу-Обувка изброи петима души, първо се появиха дон Руйчо и Георги Крезов, които се преструваха, че разглеждат някаква книга, ала всъщност бяха насочили тайно погледите си към една жена, която ако се съдеше по обстановката, беше библиотекарка.
Полу-Обувка бръкна в пазвата си и извади страницата за справка, според него последните двама — момче и момиче, бяха ученици от споменатото училище. Георги Крезов, намиращ се близо до тях, върна една книга на мястото й и започна да разглежда следващ рафт, а дон Руйчо прошепна към него:
— Знаеш ли, Крезов, в понеделник се скарах с един приятел.
— Защо? — попита разсеяно Крезов и мушна друга книга във фанелата си. Дон Руйчо дълго се замисли и повдигна рамене:
— Аз се престорих, че му се сърдя, може би защото имам нужда от много голямо количество внимание. А след училище той повървя с мен и доста приказва, а аз продължих уж да се сърдя.
