Читать «Редактирана енциклопедия на блек метъла в Дупница» онлайн - страница 17

Ако мога да се доверя на една не много трезва сметка, за престоя ми в апартамента съм изпила около четвърт кило алкохол.

Ден 22-ри. Тук е мястото да вмъкна думите на великия мохамедански философ Сиде Амете Бененхели, които гласят: «Да мислим, че всичко в този живот ще остане неизменно, в същото състояние, е най-голяма заблуда.». Пиша това, защото тази сутрин успях да избягам от апартамента на Буги, където и без това всеки момент от Енергото ще изпратят хора да спрат тока. Разчитайки на Божията милост, аз поех към центъра на този див град, внимавайки да не пропадна в някоя канавка, тъй като много от капаците са откраднати от Стефчо Херото и предадени на вторични суровини. На някои места из центъра са разлепени плакати на затворническа гей-тематика, където успявам да разпозная миловидната физиономия на Херото. Това момче не ми изглежда да беше за затвора. Това, че многократно беше крал амбалаж през оградата на бирена борса «Слави» и го бе предавал на пункта за изкупуване на амбалаж на същата борса, не бе много изобретателно, но пък си получи урока. От боя бил в такова окаяно състояние, та като се прибрал в къщи, решил да каже на техните, че е претърпял катастрофа с тир. Но един приятел от металния период на Херото на име Велинов, който бил толкова разсеян, че изгубил маса железарии в собствената си къща, казал, че този инцидент не е нищо особено.

Може би се бе изминало много време от моята разходка, когато усетих миризма на месо и водена от тънката й нишка, стигнах до една колбасарница. Изведнъж невидима сила ме пое и ме прати почти на покрива, върху едни стари щайги, които се разлетяха. А като се огледах, видях точно под мен две момчета, разтворили една книга и вперили погледи в нея. Светлите им лица бяха обладани от жажда за знание. Дорде падах, забелязах заглавието на книгата. А то беше — «най-крезавите текстове за песни». Стори ми се малко пресилено.“

Полу-Обувка вдигна очи от тефтерчето и замълча.

— Какво става? — попита Молекула.

— Само това пише. — възкликна Полу-Обувка.

— Хм! — изсумтя Маншон. — Защото е котка, а те имат девет живота и са пестеливи когато водят дневник. Записват само най-важното.

— Оттук пак не става ясно кой кога и как е избягал от злощастната колбасарница! — подчерта Полу-Обувка. — Но имам чувството, че това тефтерче описва по-пресни събития, отколкото страницата, която намери Мъхеста Брада.

Мъхеста Брада се обърна към Молекула и каза:

— Ако той бе проследил двата текста, щеше да запомни, че във вестничето се споменава за изход от криза, а тук чакат всеки момент да му спрат тока. Логично е да е обратното.

Сега Полу-Обувка се обърна към Молекула като се опря на масата и се усмихна:

— Мъхеста Брада забравя, че не всички хора са математически синтезирани.

— Хей! — прекъсна го Маншон. — Говорете като хората и спрете да ползвате Молекула за посредник! Нея едва ли я впечатляват подобни недомлъвки. — Маншон се приведе към Полу-Обувка и зашептя: — Пък и така, както си се облегнал, капките от тавана падат право в шията ти и чашата скоро ще остане празна. Що за дебелокожо животно си, че не усещаш! — прошепна му с упрек Маншон. Полу-Обувка кимна и пак се обърна към Мъхеста Брада: