Читать «Редактирана енциклопедия на блек метъла в Дупница» онлайн - страница 19

— А иначе какво представлява онзи музей? — попита Маншон.

— Храна за душата — отговори Молекула. — Там имат нужда от мен, защото аз чувствам структурата на подобна обстановка. Можех да те взема за ръка, ако бяхме там и щяхме да вникнем в картините, дори в по-дълбоките. Това изобщо не е страшно, както смятат някои. Просто вървим в нечие съзнание и търсим нещо, което напомня за самите нас. Като разбира се, пазим чистота, когато сме там. Това е лесен начин човек да разбере себе си, ако то е възможно.

— Да, разбирам — добави Маншон. — Не само те имат нужда от теб. На теб тия разходки в картините силно ти липсват. А в този град вехнеш като отскубан плевел.

— Точно така — потвърди тя след известна пауза. А Мъхеста Брада се наведе към Полу-Обувка и зашептя:

— Тъй като отскубаният плевел е по-често срещан от други отскубнати растения, Маншон взе че го постави в сравнението си. Въпреки това за мен той си остава човек с добра съвест. Но ако аз не оценявах простичката му мисъл, а изисквах от него особени ораторски способности, бих го нарекъл „недодялан“. — Мъхеста Брада погледна с окото си Полу-Обувка твърде лукаво и с голяма доза укор. А Полу-Обувка цяла минута гледа замислен това око, накрая лицето му започна да червенее и той извика ядосан:

— Значи си спомняш как ме удари, щом помниш това! — ококори се Полу-Обувка. Мъхеста Брада се стресна от вика му, а от думите се смути много повече. Нищо не каза, а извъртя стола си към телевизора, в който се загледа.

Молекула и Маншон приказваха нещо за картини, а Полу-Обувка гледаше към капките и не можеше да разбере откъде се бе взела тази страст у Маншон към изкуството. Не се бе минал и час, когато Мъхеста Брада започна да върти глава към входа на подземието и присвиваше клепачи да може да види нещо.

— Бъдете нащрек! — прошепна той на останалите — Някакви подозрителни типове се появиха и гледат насам към масите.

Другите извърнаха глави и се загледаха в новодошлите. После се наместиха отново по местата си и отпиха последователно от чашата. А Маншон, без да забележи вълненията в погледа на Полу-Обувка, започна да умува:

— Някой от вас чувал ли е нещо за асоциацията РАТО? — усмихна се несигурно Маншон. Другите останаха умълчани. Той продължи: — По последни данни голяма част от лекуващите се в испанската комуна са от дупнишкия нарко-контингент. Дори Стефчо Херото след затвора е решил да посети това приятно местенце. Може би сега вече дупнишките общинари ще си отдъхнат относно въпроса за изчезващите капаци на шахти по улиците. Чух и за една нимфоманка от съседното село Бистрица, която идвала в града с велосипеда си и ощастливявала доста несретници, но заради този клапанар Херото е престанала, защото той взел, че й откраднал велосипеда. Продал го за жълти стотинки, глупецът!

— Маншон! — обърна се към него изнервен Полу-Обувка. — Видя ли добре новодошлите?

— Те още стоят на входа и гледат на вси страни. А Панайот така се държи, като че абсолютно никой няма там. Само гледа мрачно към телевизора.