Читать «Редактирана енциклопедия на блек метъла в Дупница» онлайн - страница 16

Молекула извади едно тефтерче и го подаде на Полу-Обувка, като обясни:

— Докато се въргалях навън в канала, намерих това. Мисля, че ще бъде интересно за теб, защото разбрах, че се интересуваш от антики свързани с регионалната история.

Полу-Обувка разгърна тефтерчето и зачете на глас:

— Дневник на котката на Буги. Буги ме хваща и аз умирам.

— Що за измишльотини! — усмихна се Маншон.

— Това е препратка към един филм. — уточни Полу-Обувка.

— По-добре виж какво пише в това тефтерче и остави предположенията си настрана! — помоли го Маншон и с останалите отпиха от една чаша, стояща в средата на масата, в която капеше нещо от сърцевидния отвор на тавана. Това чудо изпърво удиви Полу-Обувка, но като се вгледа, видя дулото на една закрепена вертикално бутилка, от която тихо капеше алкохол през миниатюрен дозатор. Маншон му смигна с известна гордост за новата схема, която смяташе за толкова проста, че нямаше къде да се постави слабо място в нея. Полу-Обувка погледна към Панайот, после пак към тефтерчето и зачете:

„Ден 21-ви. Снощи, по никое време, влетяха в апартамента група младежи с бутилки в ръцете, а по замаяните им лица разбрах, че са близки приятели на Буги Б. Той така се зарадва на алкохола, че цяла вечер не се спря да разказва свои преживявания. За това как го заключили в една лудница, за да отрезвят мислите му, а той при първа възможност избягал. После разказа за една тетрадка, в която написал на повече от петнайсет езика следното: «Извинете за безпокойството! Можете ли да ми услужите с някакви пари?». Написал го с български букви, за да може да го чете. С това приспособление той изкарвал по пет месеца на море, като тръгвал натам с пари само за пътните за отиване. След още няколко истории, всички на масата се бяха просълзили от смях. Аз, въпреки че съм котка, много се натъжих за тия млади хора, които приемаха толкова сериозни произшествия като обикновени шеги. Вярно е, че хората живеят сравнително дълго, но какво са годините! Не е ли по-важно качеството на живота! Един от тях каза, че всички ще умрат. С това съм съгласна. Но той го каза, за да омаловажи живота. Та смъртта е една и съща и за по-младите и за по-възрастните! Това, което момчето реши да прикрие, е фактът, че единствено животът различава хората един от друг, както котките една от друга. Като стана дума вече за качество на живота, трябва да отбележа, че изпих цяла капачка ракия, която ми изсипаха в устата. Мисля, че бе от тази на Бай Георги, тъй като устните ми почти се възпламениха. Странно е също, че когато някой ме хване, все духа дим към мустаците ми, а от него ми се привижда котката-смърт, която ме дебне.