Читать «Редактирана енциклопедия на блек метъла в Дупница» онлайн - страница 15

— Но кой го е бил? — попита Маншон.

— Как кой! — учуди се Молекула и кимна към бара: — Беше Панчо Шефа.

— Така ли…! — удиви се Маншон.

— Ти стоя тук — заразказва Молекула на пострадалия, — на тази маса и все едно, че мечтаеше за нещо, а Полу-Обувка, както казва, беше в несвяст. По едно време се изправи и дори не отиде до бара, а се провикна от място. Гласът ти беше силен, издаваше сурова решителност. Може би заради това Панчо отначало изчакваше, дори се колебаеше. А ти му каза, че трябва да се обръща към всички нас с уважение, защото сме негови клиенти. И най-вече, защото сме хора и много път сме извървяли, докато станем такива.

— Успял е да каже това! — попита с недоверие Маншон.

— Не само това — продължи Молекула. — Скара му се да престане да пикае в чашите и по-малко да слага психотропни, а Панчо Шефа започна да се смее и каза, че това не е негова работа. Закани се да строши най-голямата бутилка в главата му. А Мъхеста Брада го посъветва да вземе спомената бутилка и го упъти къде да върви.

Маншон и Полу-Обувка започнаха да се усмихват все още с недоверие. Мъхеста Брада също опитваше да се смее, но болката не му позволяваше.

— После Панайот се развилня — продължи Молекула. — Правеше каквото си искаше с Мъхеста Брада. Аз желаех да стана и да се застъпя, но ме бе обхванал световъртеж и само извиках. А Панчо, като изхвърли него, се върна да изхвърли и мен.

— Какво да се прави! — прошепна Маншон.

— Това беше предостатъчно — отвърна Мъхеста Брада и приближи стола си до този на Молекула. — Сега си спомних някои неща. — прошепна й той — В онзи миг, когато видях Полу-Обувка така пострадал, прииска ми се да умра и за да прогоня тая мисъл, извадих тетрадка и написах писмо на Дядо Коледа.

— Наистина ли! — удиви се Молекула.

— Да. Помолих го да доведе Къдрава Заря тук. После написах и второ писмо до самите Къдрава Заря, за да е още по-сигурно.

Молекула силно се впечатли и попита тихо:

— Но ти къде прати това второто писмо?

— На един адрес, който открих издълбан с длето от вътрешната страна на една тоалетна чиния.

— Култово! — още повече се впечатли Молекула. Мъхеста Брада само махна.

— Написах писмото до тях с молба най-вече да дойдат тук и да направят концерт за Полу-Обувка. Отидох до едно капанче, а там срещнах един добър човек, който след като го прочете, каза ми да не се притеснявам и да смятам всичко за уредено. После го взе и ме благослови. Увери ме, че ме чакало щастливо бъдеще — усмихна се Мъхеста Брада.

— Но Къдрава Заря почти не се познават! — възкликна Молекула. — Доколкото знам, репетират веднъж на три години, а често, когато се срещат, само смътно нещо им излиза в съзнанието свързано с пого до завършека на света. И така, все едно, че са в някакъв вид транс.

— И аз си помислих, че хабя мастилото си.

— Но все пак какво им обеща в замяна на този концерт? — попита Молекула.

— Ами написах, че тук целият алкохол е безплатен заради промоция и има доста почитателки на тяхното творчество. А стопанинът е носител на златно сърце от „Искрено и лично“ и няма проблем да ги черпи. Накрая им написах и един ценен съвет. Той гласеше никога, ама никога да не оставят автомобилите си на ремонт при Стефчо Херото, който дори автомобила на баща си бил предал на вторични суровини, за да се забавлява със спечелените стотинки. Такива неща… — шепнеше Мъхеста Брада.