Читать «Редактирана енциклопедия на блек метъла в Дупница» онлайн - страница 14

— Кой?

— Панайот — посочи към бара Маншон.

— Той е подлец! — прошепна Полу-Обувка — Наистина се скарахме с Мъхеста Брада за нещо. И това е всичко.

— Тогава… — Маншон се приведе към Полу-Обувка — …защо открих Мъхеста Брада на един клон отвън, на най-високото дърво, с разпран кожух и няколко шепи чакъл по джобовете? — Маншон намигна към Полу-Обувка — Хайде, отговори!

Полу-Обувка се удиви много и се обърна към телевизора.

Картината на екрана показваше сергиите с книги. Пред една от тях стоеше Георги Крезов и пристъпваше от крак на крак, а насреща му един човек се промъкваше към него, като заобикаляше сергията.

— Не съм ви взел глупавата книга! — извика Крезов — Дори пари да ми дадете не бих чел тези глупости.

Човекът продължаваше да се промъква към него.

— За мен тия гнусни заглавия от рода на „Как да си направим приятели“ или „100 начина да се държим естествено“ са като ръждиви пирони, които бият по душата ми, защото ясно виждам как отчаяните хора наоколо вземат тая помия за доброжелателен съвет. А вие, господине, сте съучастник в тази безумна античовешка конспирация! — Крезов пое дъх и продължи: — Когато някой ми каже рецепта как да бъда щастлив, аз наистина се учудвам защо направо не ме застреля в главата, ей така, че да не се мъча.

Продавачът продължи да напредва и Крезов се видя принуден да повдигне потника си, за да покаже, че не крие нищо.

Продавачът отскочи назад, а Крезов си тръгна. Към него се присъедини дон Руйчо, който до този момент наблюдаваше отстрани. Когато достигнаха кръстовището, Крезов извади от гащите си една книга и я размаха към сергиите. Там настъпи оживление, а той побягна. Дон Руйчо също се видя принуден да бяга, като от позицията си с учудване забеляза, че джапанките на Крезов почти не се допират до земята. Когато го настигна, дон Руйчо си мислеше, че ще има време да му направи забележка да не го забърква повече в неприятности на такова оживено и опасно кръстовище, ала Крезов, видял сгоден случай, вряза лявата си джапанка в една разсеяна котка, тя полетя на два-три метра височина, хвана се за едни щайги за кайма и ги събори. Настъпи врява, а когато дон Руйчо погледна месарския магазин отстрани, видя, че хората вътре вече се оглеждаха, дори някои пристъпваха към вратата. Дон Руйчо, както се смути, обърна се към Крезов за нещо, но последният вече се носеше на джапанките си и ставаше все по-далечен. Картината подскочи и изчезна, навярно поради силния вятър отвън, а Полу-Обувка забеляза как някаква ръка взе чашата му отстрани. Обърна се и видя Молекула, която изглежда току-що бе влязла.

— А, твоя ли е… — срамежливо се усмихна Молекула и върна вече празната чаша на масата.

— Какво ти се е случило? — попита Полу-Обувка.

— Да, разкажи! — добави Маншон.

— Май сънят ви е дълбок! — възкликна Молекула.

— Мъхеста Брада скочи да ме пляска, а Маншон обвини мен — обясни Полу-Обувка.

— Мъхеста Брада не само теб повали — усмихна се Молекула, а тримата се зачудиха за какво говори. Тя, като погледна към Мъхеста Брада, продължи — Такива неща каза, че бях горда с теб. Жалко, че след като приключи с приказките, не бе така силен и в същинската схватка и пострада лошо…