Читать «Адвокат на улицата» онлайн - страница 172

Накрая подчерта, че отнемането на папката не бива да остане безнаказано. То най-безцеремонно нарушавало отношенията на взаимно доверие с клиентите от „Ривър Оукс“. Само по себе си не представлявало престъпление и фирмата охотно щяла да се откаже от обвинението за кражба с взлом. Но като адвокат, и то много добър, призна Артър, трябвало да понеса отговорност.

При никакви обстоятелства нямало да оттеглят жалбата.

Аргументите бяха точни и тъй умело поднесени, че дори аз ги приех. Адвокатите на „Ривър Оукс“ ме гледаха особено презрително.

— Мистър Брок — каза Де Орио. — Имате ли какво да отговорите?

Нямах подготвен отговор, но не се боях да стана и да си кажа думата. Погледнах Артър право в очите.

— Мистър Джейкъбс, винаги съм изпитвал дълбоко уважение към вас и продължавам да го изпитвам. Нямам какво да кажа в своя защита. Сгреших и хиляди пъти съжалявам, че взех папката. Търсех информацията, която знаех, че се укрива, но това не ме оправдава. Поднасям своите извинения на вас, на цялата фирма и на клиентите от „Ривър Оукс“.

Седнах и не посмях да ги погледна. По-късно разбрах от Мордекай, че смирението ми затоплило атмосферата поне с десет градуса.

И тогава Де Орио постъпи много мъдро. Премина към следващата точка, която засягаше предстоящите съдебни дела. Смятахме да подадем искове от името на Маркис Дийс, Келвин Лам и евентуално всички други изселени, стига да ги открием. Девън Харди и Лонта отпадаха, тъй че оставаха петнайсет потенциални ищци. Мордекай се бе зарекъл да ги намери и съдията знаеше това.

— Ако приемете, че носите отговорност, мистър Джейкъбс — каза негова светлост, — ще трябва да поговорим за обезщетенията. Колко предлагате за прекратяването на тези петнайсет дела?

Артър си пошушука с Рафтър и Маламъд, после заяви:

— Е, ваша светлост, тези хора навярно живеят без дом от около месец. Ако им дадем по пет хиляди, те ще си намерят нови жилища, без съмнение много по-добри от предишните.

— Малко е — каза Де Орио. — Мистър Грийн?

— Твърде малко — съгласи се Мордекай. — Още веднъж ще обоснова обезщетенията, които биха дали съдебните заседатели. Същите ответници, същото неправомерно деяние, същият съд. С лекота мога да получа по петдесет хиляди на дело.

— Колко бихте приели в момента? — запита съдията.

— Двайсет и пет хиляди.

— Мисля, че би трябвало да ги платите — каза Де Орио на Артър. — Предложението изглежда разумно.

Железните нерви на Артър не издържаха пред този натиск от двете страни на съдебната зала.

— По двайсет и пет хиляди на всичките петнайсет човека?

— Точно така.

На масата на защитата се зашушука трескаво, при което всеки от четиримата адвокати на „Дрейк и Суини“ напираше да си каже думата. Личеше, че не се допитват до адвокатите на другите двама ответници. Очевидно фирмата трябваше да поеме цялата сметка по споразумението. Гантри изглеждаше напълно безразличен; никой нямаше да му бръкне в джоба. От „Ривър Оукс“ навярно бяха заплашили със съдебен процес, ако не се постигне споразумение.