Читать «Адвокат на улицата» онлайн - страница 171

Разказваше за Лонта, сякаш я познаваше от години. Дете, родено без никакъв шанс и допуснало всички възможни грешки. Ала имаше нещо по-важно — била е майка, която обичала децата си и полагала отчаяни усилия да се изтръгне от бедността. Изправила се срещу недъзите на своето минало и започнала борба да преодолее порока — тъкмо в този момент ответниците я изхвърлили отново на улицата.

Гласът му се лееше на приливи и отливи, кънтеше от възмущение и заглъхваше от срам и вина. Нито една погрешна сричка, нито една прахосана дума. Даваше им великолепен пример за онова, което щяха да чуят съдебните заседатели.

Чековата книжка беше у Артър и сигурно му прогаряше джоба.

Мордекай бе запазил тежката артилерия за накрая. Обясни целта на исканото обезщетение — виновниците да бъдат наказани и да получат суров урок, за да не грешат повече. Гневно описа злодеянията на ответниците — богати хора без капка състрадание към онеправданите.

— Какво толкова, някакви си скитници — тътнеше гласът му. — Дайте да ги изхвърлим!

Алчността ги накарала да пренебрегнат закона. Едно законно изваждане би отнело поне още трийсет дни. Би провалило сделката с пощите. След трийсет дни снеговалежите биха отминали; улиците биха били малко по-безопасни.

Случаят бе идеален за налагане на наказателно обезщетение и Мордекай не се съмняваше, че заседателите ще бъдат на същото мнение. Аз поне го споделях, а колкото до Артър, Рафтър и другите адвокати отсреща, в момента им се искаше само едно — повече никога да не видят Мордекай Грийн.

— Ще оттеглим иска срещу пет милиона — каза накрая той. — Нито цент по-малко.

Настана тишина. Де Орио си записа нещо, после пак погледна дневния ред. Следваше въпросът за досието.

— Носите ли го? — запита ме той.

— Да, сър.

— Готов ли сте да го върнете?

— Да.

Мордекай отвори ожуленото си куфарче и извади папката. Подаде я на сътрудничката, а тя на свой ред я прехвърли към негова светлост. Десет дълги минути гледахме как Де Орио прелиства страница след страница.

Забелязах, че Рафтър ме зяпа, но вече не давах пет пари за него. Сега ги тревожеше само как да се докопат до досието.

След като приключи, съдията каза:

— Папката ви е върната, мистър Джейкъбс. На долния етаж има заведено дело по случая. Разговарях за него със съдията Киснър. Какво смятате да предприемете?

— Ваша светлост, ако уредим всичко друго, няма да настояваме за присъда.

— Предполагам, че сте съгласен, мистър Брок? — погледна ме Де Орио.

Има си хас да не съм.

— Да, сър.

— Продължаваме. По следващата точка имаме жалба от „Дрейк и Суини“ относно неетичното поведение на Майкъл Брок. Мистър Джейкъбс, ще поясните ли за какво става дума?

— Разбира се, ваша светлост.

Артър скочи на крака и подхвана обвинителна реч за моите прегрешения. Не беше нито излишно строг, нито прекалено словоохотлив. Като че цялата работа не му доставяше удоволствие. Артър бе адвокат на адвокатите, закален ветеран, който изискваше от всички да спазват етичните норми и сам се придържаше най-стриктно към тях. Той и фирмата никога нямаше да ми простят стореното, но в крайна сметка аз бях един от тях. Както действията на Брейдън Чанс хвърляха петно върху цялата фирма, така и моята постъпка бе общо нарушение на установените норми.