Читать «Адвокат на улицата» онлайн - страница 174

— Малко са шест месеца — рече той.

— Повече не даваме — отсече Мордекай.

— Добре. Нека да поговоря с отсрещната страна.

* * *

Разговорът ни със съдията продължи по-малко от петнайсет минути. На злодеите им трябваше цял час. Нормално — водеха пазарлък.

Седнали на една пейка в шумното фоайе, ние пиехме кола, мълчахме и гледахме как около нас хиляди адвокати търчат в гонитба на клиенти и справедливост.

После тръгнахме по коридорите и видяхме изплашени хора, чакащи да застанат пред съдията за какви ли не прегрешения. Мордекай си побъбри с група познати юристи. Аз не познавах никого. Адвокатите от големи фирми не си губят времето из съдебните коридори.

Сътрудничката дойде да ни повика в съдебната зала, където всички играчи вече бяха по местата. Из въздуха витаеше напрежение. Де Орио беше навъсен. Артър и неговият екип изглеждаха изтощени. Седнахме и зачакахме тежката дума на съдията.

— Мистър Грийн — започна той, — разговарях с адвокатите на защитата. Ето последното им предложение: три милиона долара и едногодишно лишаване от права за мистър Брок.

Още не седнал, Мордекай подхвръква нагоре.

— Значи само си губим времето — заяви той и грабна куфарчето. Аз също скочих. — Моля да ни извините, ваша светлост — добави Мордекай. — Но си имаме и друга работа.

Отправихме се към пътеката между скамейките.

— Свободни сте — унило изрече зад нас съдията.

Напуснахме залата тичешком.

38

Тъкмо отключвах колата, когато клетъчният телефон забръмча в джоба ми. Беше Де Орио. Мордекай се разсмя, като ме чу да казвам:

— Да, ваша светлост, идваме след пет минути.

Всъщност се мотахме два пъти повече. Отскочихме до тоалетната на партера, изкачихме се по стълбището и изобщо дадохме на Де Орио колкото се може повече време да хока ответниците.

Първото, което видях на влизане в съдебната зала, бе как Джак Болинг, един от тримата адвокати на „Ривър Оукс“, се отдалечава от групата на „Дрейк и Суини“. Беше по риза със запретнати ръкави. Не вярвах да е прибягнал към саморазправа, но не му липсваха нито желание, нито физически данни.

Ако се стигнеше до огромната присъда, за която мечтаеше Мордекай, тя щеше да падне и върху тримата ответници. Очевидно на тия от „Ривър Оукс“ им стигаше и сегашната разправия. Бяха подхвърлили заплахи, а може и да бяха изкопчили нещо допълнително в своя полза. Никога нямаше да узнаем какво точно е станало.

Този път не седнах в ложата, а се настаних до Мордекай. Уилма Фелан си бе тръгнала.

— Вече сме на крачка от споразумението — обяви съдията.

— А ние мислим да оттеглим предложението си — кресна Мордекай по-свирепо от всеки друг път.

Не бяхме обсъждали подобно нещо, а на негова светлост и другите адвокати не им бе минавало и през ум, че можем да го сторим. Всички се спогледаха смаяно.

— Дайте да уредим въпроса — каза Де Орио.

— Говоря съвсем сериозно, ваша светлост. Колкото по — дълго седя в тази зала, толкова повече се убеждавам, че ще е голям пропуск да не разиграем подобен цирк пред съдебните заседатели. Колкото до мистър Брок, бившата му фирма може да прави каквото си ще с криминалното обвинение, но от цялата работа няма да излезе нищо особено.